Александра Александровна: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ro:Marea Ducesă Alexandra Alexandrovna a Rusiei |
Mortdefides (беседа | приноси) ненужни две почти еднакви въведения |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
| починал-място = [[Санкт Петербург]], [[Русия]] |
| починал-място = [[Санкт Петербург]], [[Русия]] |
||
}} |
}} |
||
'''Великата княгиня Алексансдра Александровна''' |
'''Великата княгиня Алексансдра Александровна''' е родена на [[30 август]] [[1842]] г. в [[Санкт Петербург]], [[Русия]]. Родителите ѝ - [[Александър II (Русия)|Александър II]] и [[Мария Александровна]], я наричат на галено ''Лина'' или ''Сашенка''. Баща ѝ обича да учи докато я държи на ръце. На [[10 юли]] [[1849]], малко преди да навърши седем, Александра Александровна умира от [[менингит]]. Ранната ѝ смърт съкрушава родителите ѝ. Десетилетия след смъртта на дъщеря си [[Мария Александровна|императрицата]] се просълзява при всеки спомен за нея. Император Александър II поствавя в дневника си изсушено цвете от опелото на Александра и отбелязва страницата с черно в знак на дълбока скръб. |
||
'''Александра Александровна''' е родена на [[30 август]] [[1842]] г. в [[Санкт Петербург]], [[Русия]]. Родителите ѝ я наричат на галено ''Лина'' или ''Сашенка''. Баща ѝ обича да учи докато я държи на ръце. На [[10 юли]] [[1849]], малко преди да навърши седем, Александра Александровна умира от [[менингит]]. Ранната ѝ смърт съкрушава родителите ѝ. Десетилетия след смъртта на дъщеря си [[Мария Александровна|императрицата]] се просълзява при всеки спомен за нея. Император Александър II поствавя в дневника си изсушено цвете от опелото на Александра и отбелязва страницата с черно в знак на дълбока скръб. |
|||
През 60-те години на 19 в. на мода в руския импреаторски двор са [[спиритизъм|спиритическите]] сеанси. По всеобщо мнение, по времето на два такива сеанса, организирани от великата княгиня [[Александра Йосифовна]], се появил духът на покойната Александра Александровна заедно с този на покойния ѝ дядо, император [[Николай I (Русия)|Николай I]]. |
През 60-те години на 19 в. на мода в руския импреаторски двор са [[спиритизъм|спиритическите]] сеанси. По всеобщо мнение, по времето на два такива сеанса, организирани от великата княгиня [[Александра Йосифовна]], се появил духът на покойната Александра Александровна заедно с този на покойния ѝ дядо, император [[Николай I (Русия)|Николай I]]. |
Версия от 19:45, 18 август 2009
Александра Александровна | |
велика руска княгиня | |
Великата княгиня Александра Александровна с по-малкия си брат, Николай Александрович | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | „Св. св. Петър и Павел“, Санкт Петербург, Русия |
Награди | орден на Света Екатерина |
Семейство | |
Род | Холщайн-Готорп-Романов |
Баща | Александър II |
Майка | Мария Александровна |
Братя/сестри | Мария Александровна Олга Юриевска Екатерина Юриевска Александър III Сергей Александрович Георгий Юриевски Владимир Александрович Алексей Александрович Павел Александрович Николай Александрович |
Александра Александровна в Общомедия |
Великата княгиня Алексансдра Александровна е родена на 30 август 1842 г. в Санкт Петербург, Русия. Родителите ѝ - Александър II и Мария Александровна, я наричат на галено Лина или Сашенка. Баща ѝ обича да учи докато я държи на ръце. На 10 юли 1849, малко преди да навърши седем, Александра Александровна умира от менингит. Ранната ѝ смърт съкрушава родителите ѝ. Десетилетия след смъртта на дъщеря си императрицата се просълзява при всеки спомен за нея. Император Александър II поствавя в дневника си изсушено цвете от опелото на Александра и отбелязва страницата с черно в знак на дълбока скръб.
През 60-те години на 19 в. на мода в руския импреаторски двор са спиритическите сеанси. По всеобщо мнение, по времето на два такива сеанса, организирани от великата княгиня Александра Йосифовна, се появил духът на покойната Александра Александровна заедно с този на покойния ѝ дядо, император Николай I.
След смъртта на Александра Александровна няма нито една руска императорска дъщеря, която да носи името Александра. Според Маргерет Ийгър, гувернантка на дъщерите на император Николай II, това се обяснява с факта, че името Александра носело нещастие на Романови. Други злощастни Александри в семейството на Романови са великите княгини Александра Павловна, Александра Николаевна и Александра Георгиевна. Ийгър посочва, че и в другите разклонения на фамилията има Александри, но нито една от тях не е живяла повече от 21 години.