Червени бригади: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м меп
Ред 31: Ред 31:


[[Категория:Бойни групи]]
[[Категория:Бойни групи]]


[[ar:الألوية الحمراء]]
[[br:Brigadennoù Ruz]]
[[ca:Brigades Roges]]
[[cs:Rudé brigády]]
[[da:Røde Brigader]]
[[de:Rote Brigaden]]
[[en:Red Brigades]]
[[es:Brigadas Rojas]]
[[eo:Ruĝaj Brigadoj]]
[[eu:Brigada Gorriak]]
[[fr:Brigades rouges]]
[[ko:붉은 여단]]
[[id:Brigade Merah]]
[[it:Brigate Rosse]]
[[he:הבריגדות האדומות]]
[[la:Cohortes Rubrae]]
[[hu:Vörös Brigádok]]
[[nl:Rode Brigades]]
[[ja:赤い旅団]]
[[no:De røde brigader]]
[[pl:Czerwone Brygady]]
[[pt:Brigadas Vermelhas]]
[[ru:Красные бригады]]
[[scn:Brigati Russi]]
[[sk:Červené brigády]]
[[sr:Црвене бригаде]]
[[fi:Punaiset prikaatit]]
[[sv:Röda brigaderna]]
[[tr:Kızıl Tugaylar]]
[[uk:Червоні бригади]]

Версия от 12:46, 20 август 2009

Червените бригади са италианска крайно-лява терористична групировка действала в периода на 70-те и 80-те години на 20 век в Италия.

Първата операция на групата е на 28.11.1970 г. - серия взривове в завода на „Пирели“. Още от началото в организацията се оформят две основни групи или течения.

През Декември 1971г. ограбват 800 хиляди лири от магазин „Коин“, а след това 14 милиона лири от от банка „Сан Просперо“ в Реджо Емилия. През 1972г. осъществяват първото си отвличане на ръководител от фабрика за да допълнят финансите си. През първите 2 години събират бойни отряди и изграждат организационна структура. След това започват бойните действия. Организацията рязко се отличава от другите леви групи в Италия със своята организираност и безкомпромистност. Това ги прави много опасни противници за властите в Италия.

На 17.06.1974 в помещение на Италианското социално движение (неофашисти) за застреляни двама души. Това е първото убийство на организацията. Тук въпросът е спорен, тъй като някой анализатори смятат, че атентата с кола-бомба довел до убийството на двама полица през 1972 е тяхно дело. Приз Септември 1974 основателите на организацията Ренато Курцио и Алберто Франчесини са арестувани и осъдени на 18 години затвор, в последствие Ренато Курцио е освободен от въоражен отряд на организацията, воден от жена му Мара Кажол, в последствие обаче е арестуван отново.

В последствие водач на организацията става Марио Морети. След претърпените удари от полицията, организацията се прегрупира идеологически и организационно. Според техен манифест от 1975г. целите и са „концентричен удар в сърцето на държавата, защото държавата е смес от международни корпораций“

Създава се „Стратегическо ръководсто“ чийто членове са както нелегални, така и хора водещи нормален живот. По това време се счита, че броят на членовете на организацията е около 500 души. През 1976г. терорът срещу полицай и магистрати се засилва значително с цел да се попречи на започналите вече разследвания. Същата година е убит прокурорът на Генуа Франческо Коку. Заради медийната кампания срещу организацията на 11.06.1976. е убит директорът на „Джурнале Нуово“ Индро Монтанели, на 12.07. същата година е ранен директорът на телевизия „Ти-Джи-1“ Емилио Роси. През Септември същата година е ранен директорът на Торинския клон на вестник „Унита“ Нино Фераро, а през Ноември е убит заместник — директорът на вестник „Стампа“ Казенальо. Според Червените бригади мезийде са се превърнали в инструмент на държавата и като такъв-в основен враг на народа.

През 1977-1978г. бригадите обсъждат въпроса за преход от „демонстративни действия“ към "постоянни акций и „раз- ширение на кръга от зели“. Преценявайки, че са достатачно подготвени като организация и ресурси бригадите преминават към преки, постоянни атаки над представители на държавната власт. До 1980г. в Италия са убити 15 прокурори и съдий. Световна популярност обаче добиват през 1978г. с най-голямата си акция-отвличането и убийството на министар-председателя на държавата и лидер на Христян-демократическата партия Алдо Моро. На 16.03.1978г. преоблечени като пилоти членове на организацията убиват 5-та охранители на Моро и го отвличат като го държат в плен 55 дни, като се опитват да започнат преговори с правителството. Въпреки отчаяните писма, който Моро изпраща до семейството си, до различни медий, дори и до папата, никой не взема мерки. Предполага се, че новият премиер Джулио Андреоти е информиран он силите за сигурност къде е местоположението на похитеният, но нарочно не взема мерки за освобождаването му.

През следващата година организацията извършва рекорден брой акций -2150. Убит е Гуидо Роса, лидер на профсъюз, който се обявява против дейноста на организацията. Плоцицита и спец.службите се активизират и значителен брой членове на организацията са задържани. През 1984г. е убит генерал Лемонт Хънт, директор на многонационалните сили в Синайският полуостров. През 1986г. организацията се разделя на две — „Червени Бригади-Комунистически бойни ядра“ и „Червени бригади -Съюз на бойците комунисти“ През 1986г. е убит сенатор Роберто Руфили. След масови арести същата година се смята, че организацията се е разпаднала.


Това обаче е спорен въпрос, защото през 90-те години оцелетите активисти започват да набират нови членове, и активно се въоражават, за което говорят няколкото разкрити арсенала. Намерени са Ак-47 , югославски картечници М-70 и голямо количество експлозиви. Повечето нови членове на организацията са между 20 и 30 години и са чували за акцийте от миналото от разказите на старите „бригадири“. На 19 Март 2002г. е убит политика на Северната лига на Берлоскони Марко Биарджи, автор на правителствените планове за промяна на законодателството, което да позволи по-лесно уволняване и наемане на работници. Разпорстранено е изявление в което се изказва подкрепа към извършителите на атентатите от 11 Септември. Бригадите посочват за свой основен противник Берлускони и политиците свързани с партията му Северна лига. Месец преди тези събития е подпален офис на неофашисткото движение „Нова сила“ В комюнике, изпратено до медийте се подчертава, че на прицел са компания „Медиасет“ и телевизията „Скай“ на Рупърт Мърдок.

По-нататъшното развитие на групата е под въпрос.