Теодор I Ласкарис

Теодор I Ласкарис
никейски император
Управление	1204 – 1222
Наследил	де юре Алексей V Дука
Наследник	Йоан III Дука Ватаций
Лични данни
Роден	ок. 1175 Константинопол
Починал	1222
Пълно име	Константин Ираклеон
Семейство
Династия	Ласкариди
Баща	Мануил Ласкарис
Майка	Йоана Карацена
Брак	Анна Ангелина
Потомци	Йоан Ласкарис, Николай Ласкарис, Ирина Ласкарина, Мария Ласкарина, Евдокия Ласкарина
Теодор I Ласкарис в Общомедия

Теодор I Ласкарис (Шаблон:Lang-el) (ок. 1174/1175 – 1221/август, 1222) е никейски император (1204–1221 или 1205–1222).

Семействто

Теодор I Ласкарис е от рода на Ласкаридите, един благороднически, но не собено известен византийски род. Той е син на Мануил Ласкарис и Йоана Карацена и има четири по-големи братя Мануил Ласкарис (починал след 1256), Михаил Ласкарис (1261/1271 г.), Георги Ласкарис и Константин Ласкарис (починал след 19 март 1205 г.), византийски император (1204-1205); и двама по-малки братя Алексий Ласкарис - латински военен деец, воювал срещу българите, които се бият на страната на французите с Йоан III Дука Ватаций и бива изпратен в затвор и ослепен. Другият по-малък брат на Теодор е Исак Ласкарис.

Според книгата на Уилям Милър „The Latins in the Levant. A History of Frankish Greece (1204-1566)“ издадена през 1908 година, седемте братя имат и сестра. Милър идентифицира сестрата, като жена на Марко Санудо и майка на Анджело Санудо. Теорията е базирана на собствената му интерпретация на италиански хроники. В своята книга „Dictionnaire historique et Généalogique des grandes familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople“ (1983) Михаил-Димитри Стуржда отхвърля тази теория, базирайки се на липсата на първични византийски извори.

Управление

Латинската империя, Никейската империя, Трапезундската империя и Епирскота деспотство. Границите не са много точни.

In 1199, Theodore married Anna Angelina, daughter of the Byzantine Emperor Alexios III Angelos and Euphrosyne Doukaina Kamatera. By this marriage he was brother-in-law of Eudokia Angelina.

Theodore later distinguished himself during the sieges of Constantinople by the Latins of the Fourth Crusade (1203-1204). He remained in Constantinople until the Latins actually penetrated into the city, at which point he fled across Bosphorus together with his wife. At about the same time his brother Constantine Laskaris was unsuccessfully proclaimed emperor by some of the defenders of Constantinople. In Bithynia Theodore established himself in Nicaea, which became the chief rallying-point for his countrymen.

At first Theodore did not claim the imperial title, perhaps because his father-in-law and his brother were both still living, perhaps because of the imminent Latin invasion, or perhaps because there was no Patriarch of Constantinople to crown him emperor. He was proclaimed emperor in 1205 and invited Patriarch John Kamateros to Nicaea. But John died in 1206 before crowning Theodore. Theodore appointed Michael IV as the new Patriarch and was crowned by him in March 1208.

In the meantime Theodore had been defeated by the Latins at Adramyttion (Edremit), but soon afterwards the Latins were themselves defeated by Kaloyan of Bulgaria at the Battle of Adrianople. This temporarily stalled the Latin advance, but it was renewed by Emperor Henry of Flanders in 1206. Theodore entered into an alliance with Kaloyan and took the offensive in 1209. The situation was complicated by the invasion of Sultan Kaykhusraw I of Rum at the instigation of the deposed Alexios III in 1211; however, the Nicaeans defeated the Seljuk army at the Battle of Antioch on the Meander where Theodore Laskaris killed the sultan in combat. Although the danger from Rum and Alexios III was thus neutralized, Emperor Henry defeated Theodore in the same year, and established his control over the southern shores of the Sea of Marmara. In spite of this defeat, Theodore was able to take advantage of the death of David Megaskomnenos, the brother of Emperor Alexios I of Trebizond in 1212 and to extend his own control over Paphlagonia.

In 1214 Theodore concluded a peace treaty with the Latin Empire at Nymphaion, and in 1219 he married a niece of Emperor Henry. In spite of predominantly peaceful relations, Theodore attacked the Latin Empire again in 1220, but peace was restored. Theodore died in November 1221 and was succeeded by his son-in-law John III Doukas Vatatzes.

At the end of his reign he ruled over a territory roughly coterminous with the old Roman provinces of Asia and Bithynia. Though there is no proof of higher qualities of statesmanship in him, by his courage and military skill he enabled the Byzantine nation not merely to survive, but ultimately to beat back the Latin invasion.

Бракове и деца

От първата си съпруга Анна Ангелина (р. ок 1176), за която се жени през 1199 година, Теодор I Ласкарис има три дъщери и двама сина, които умират млади:

• Николай Ласкарис (умира ок. 1212)
• Йоан Ласкарис (умира ок. 1212)
• Ирина Ласкарина, която първо се жени за генерал Андроник Палеолог а след това за Йоан III Дука Ватаций
• Мария Ласкарина, която се жени за крал Бела IV
• Евдокия Ласкарина, engaged to Robert de Courtenay, married bef. 1230 Anseau de Cayeux, Governor of Asia Minor

After Anna Angelina died in 1212, Theodore married secondly Philippa of Armenia (1183-aft. 1219), a daughter of King Ruben III of Armenia. This marriage was annulled a year later for religious reasons and they divorced in 1216, and the son born to them, Konstantinos Laskaris, born in 1214, was disinherited, being created Duke of Thrace afterwards.

Theodore married thirdly in 1219 Marie de Courtenay (1204-September, 1222), a daughter of Emperor Peter II of Courtenay and Empress Yolanda of Flanders, but they had no children.

Източници

• The New Cambridge Medieval History, Vol. V, Cambridge University Press (1995). ISBN 052136289X, 9780521362894
• The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991.
• A Dictionary of First Names, Oxford University Press
• Dictionary of American Family Names, Oxford University Press
• This article incorporates text from the Encyclopædia Britannica, Eleventh Edition, a publication now in the public domain.

The Laskaris family

Profile of "Laskaraina" in "Medieval Lands" by Charles Cawley

Cambridge Medieval History, p. 547

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Theodore I Laskaris в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​