Бездимен барут: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
D'ohBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: ar:بارود لادخاني
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: is:Reyklaust púður
Ред 18: Ред 18:
[[he:אבק שריפה נטול עשן]]
[[he:אבק שריפה נטול עשן]]
[[id:Bubuk tak berasap]]
[[id:Bubuk tak berasap]]
[[is:Reyklaust púður]]
[[ja:無煙火薬]]
[[ja:無煙火薬]]
[[nl:Rookzwak kruit]]
[[nl:Rookzwak kruit]]

Версия от 09:06, 23 август 2009

Бездимният барут е почти изцяло базиран върху нитроцелулозата. За производството му се използва главно пироксилин (тринитроцелулоза) и в по-малка степен колосилин (динитроцелулоза). Към нитроцелулозата се прибавят разтворители. Често в състава на барута влиза и 8 процента нитроглицерин. Добавят се и други вещества – окислители, флегматизатори, катализатори и подобрители.

Характерното разпадане на бездимните барути е взривно горене, но при определени условия те детонират с висока скорост.

В днешно време бездимен барут се използва във всички огнестрелни оръжия. Бездимните барути имат различен цвят в зависимост от състава си и различна форма в зависимост от предназначението. Обикновено са във вид на люспи,топчета,пръчици.

Запален на открито бездимният барут изгаря с голям жълт пламък.