Гриша Островски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 43: | Ред 43: | ||
* „Фантазьорите“ от Т. Джонс, Х Шмит. |
* „Фантазьорите“ от Т. Джонс, Х Шмит. |
||
=== Режисьор === |
|||
Режисьор е на филмите „[[Отклонение (филм)|Отклонение]]“ (1967); „[[Мъже в командировка]]“, (1969); [[Петимата от „Моби Дик“]] (1970); „[[Герловска история]]“, 1971; „[[Нона (филм)|Нона]]“ (1973), „[[Като белязани атоми]]“ (1979) и др. |
|||
1967 „[[Отклонение (филм)|Отклонение]]“; |
|||
1969 „[[Мъже в командировка]]“; |
|||
1970 „[[Петимата от „Моби Дик“]]; |
|||
1971 „[[Герловска история]]“; |
|||
1973 „[[Нона (филм)|Нона]]“; |
|||
1979 „[[Като белязани атоми]]“ |
|||
{{сорткат|Островски, Гриша}} |
{{сорткат|Островски, Гриша}} |
Версия от 10:07, 25 август 2009
Гриша Островски | |
български актьори и режисьор | |
Роден | |
---|---|
Починал |
[[]], [[]] |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Активен период | от 1967 г. |
Семейство | |
Уебсайт |
Гриша Исер Островски е български актьор и режисьор.
Роден е в Париж, Франция. Като малък свири на цигулка. Завършва висше образование, специалност театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на Боян Дановски. Специализира при проф. В. Константинова в Училище „Щукин“ при Вахтанговсия театър (1969/70). Дебютира с постановката на „Стари другари“ от Малюгин през 1949 г. в Народен театър "Иван Вазов". Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен Театър на Стефан Сърчаджиев. След Войната е режисьор и актьор в Радио София, НТ „Иван Вазов“, Младежкия театър (1979-1984), Държавен сатиричен театър (1957-1975), Театър на българската армия (1951-1957), художествен ръководител на ДТ — Варна (1975-1979) и НДТ „Сълза и смях“.
Островски е преподавател и професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ, а от 1981 до 1988 г. е заместник ректор на ВИТИЗ. Удостоен е с наградата за педагогическа дейност — „Почетния Жак“ на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала „Театър без граници“ в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които званието „народен артист“, първа награда и награда на ФИПРЕССИ за филма „Отклонение“ (1969, Варна).
Гриша Островски е известен в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си чувство за хумор и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България за 2002 г.
Театралните му постановки са:
- „Балът на манекените“ от Бруно Ясенски,
- „12-те стола“ по Илф и Петров,
- „Франк Пети“ от Фридрих Дюренмат,
- „Бидерман и подпалвачите“ от Макс Фриш,
- „Много шум за нищо“ и „Двамата веронци“ от Уилям Шекспир,
- „Опера за три гроша“ от Бертолт Брехт,
- „Еквус“ от Питър Шафър,
- „Възкресението“ по Лев Толстой,
- „Щастливи дни“ от Самюел Бекет,
- „Любов“ от Мърей Шийзгъл,
- „Изневяра“ от Харолд Пинтър,
- „Хоровод“ от Артур Шницлер,
- „Снаха“ по Георги Караславов,
- „Сняг“ и „Когато розите танцуват“ от Валери Петров,
- „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин,
- „Опит за летене“ от Йордан Радичков,
- „Майстор Солнес“ от Хенрик Ибсен,
- „Последната нощ на Сорат“ от Стефан Цанев.
Режисьор е и на мюзиклите:
- „Уестсайдска история“ от Артър Лорънс и Ленърд Бърнстейн,
- „Моята прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу и Алън Джей Лърнър,
- „Човекът от Ла Манча“ от Дейл Васерман, Дж. Дарион и Мич Лий,
- „Фантазьорите“ от Т. Джонс, Х Шмит.
Режисьор
1967 „Отклонение“; 1969 „Мъже в командировка“; 1970 „Петимата от „Моби Дик“; 1971 „Герловска история“; 1973 „Нона“; 1979 „Като белязани атоми“