Водни свойства на почвата: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
От агрономическа гледна точка голямата и малката водопропускливост са нежелателни - при първата почвите са склонни към преовлажняване, а при вторара - към просъхване. В това отношение най-добри са песъчливо-глинестите почви, каквито са [[черноземни почви|черноземите]] на [[Северна България]]. |
От агрономическа гледна точка голямата и малката водопропускливост са нежелателни - при първата почвите са склонни към преовлажняване, а при вторара - към просъхване. В това отношение най-добри са песъчливо-глинестите почви, каквито са [[черноземни почви|черноземите]] на [[Северна България]]. |
||
=Виж още= |
|||
* [[Почвена вода]] |
|||
* [[Почва]] |
Версия от 12:29, 5 август 2004
Основните водни свойства на почвата са влагоемност и водопропускливост.
Свойството на почвата да поема и да задържа вода в себе си се нарича влагоемност. Влагоемността бива:
- Пълна влагоемност (ПВ) - максималното количество вода, което почвата може да поеме. Повечето култури се равиват добре при влажност на почвата, която е 50-60 % от ПВ и страдат от липса на въздух при влажност над 70 % от ПВ.
- Пределна полска влагоемност (ППВ) - максималното количество вода, което почвата може да поеме при запълване на всички пори, преди да настъпи оттичане. Оптималното овлажняване на почвата за развитие на културите е 75 % от ППВ.
- Максимална хигрископична влагоемност (МХВ) - максималното количество вода, което може да поеме абсолютно сухата почва от водните пари. Тя отговаря на здраво свързаната вода, поради което е недостъпна за растенията.
При намаляване на влажността на почвата под ППВ настъпва момент, когато в почвата има още капилярна вода, но тя е трудно подвижна и трудно достъпна за растенията. Съдържанието на влага, при което растенията започват да страдат се нарича влажност на забавяне на растежа (ВЗР), а влажността, която е недостъпна за растенията и те започват да загиват се нарича влажност на завяхване (ВЗ).
Водопропускливост е способността на почвата да пропуска вода през себе си.
Най-голяма водопропускливост имат леките песъчливи почви, а най-малка - тежките глинести почви.
От агрономическа гледна точка голямата и малката водопропускливост са нежелателни - при първата почвите са склонни към преовлажняване, а при вторара - към просъхване. В това отношение най-добри са песъчливо-глинестите почви, каквито са черноземите на Северна България.