Овцебик

Вижте пояснителната страница за други значения на Овца.

---

   Шаблон:Таксо картинка2
   Шаблон:Таксо класификация начало
       Шаблон:Таксо царство
       Шаблон:Таксо тип
       Шаблон:Таксо клас
       Шаблон:Таксо разред
       Шаблон:Таксо семейство
       Шаблон:Таксо род
       Шаблон:Таксо вид
   Шаблон:Таксо класификация край
   Шаблон:Таксо научно наименование
   Шаблон:Таксо картинка2

Овцебикът (Ovibos moshatus), наричан още мускусен бик, е едър арктически тревопасен бозайник от семейство Кухороги и подсемейството на козите и овцете (Caprinae). Oвцебикът е повече овца (Ovis), отколкото бик (Bos).

Разпространение

Овцебикът обитава крайните северни райони на Канада, Гренландия и Аляска, откъдето изчезва в края на 19 век за да бъде отново реинтродуциран през 30-те години на 20 век. Впоследствие освен в традиционните си местообитания видът е интродуциран и в Швеция, Норвегия, Естония, Русия.

Предполага се, че овцебикът е дошъл в Северна Америка от Азия преди около 200000 години. Допреди 2 000 г. последната азиатска популация обитава Таймирския полуостров в Сибир. Някога стадата мускусни бикове бродили редом с Мамута, но за разлика от него оцеляват през последния ледников период, според някои защото съумяват да избегнат настъплението на човека.

Физическа характеристика

Овцебикът е сравнително едро животно с масивно, издължено и набито тяло с къси, но силни крака и широки копита, за да не затъва в снега. Възрастните мъжки достигат на дължина до 240 см. и височина в холката до 145 см., а женските са малко по-дребни. Теглото им варира от 180 до 400 кг., но добре охранени в зоопарковете животни достигат до 650 кг. Всъщност дебелата козина и голямата глава правят мускусния бик да изглежда по-едър, отколкото в действителност е. И двата пола имат големи рога спускащи се надолу и към върха извити встрани и нагоре - надеждно оръжие за защита от хищници. Тъмнокафявата козина на овцебика е дебела, гъста, дълга почти до земята и отлично предпазва животното от арктическия студ. Вълната от овцебик, известна с инуитското си наименование кивиут, е изключително високо ценена заради своята мекота, дължина и отлични изолационни качества.

Наименованието мускусен бик идва от силната миризма на мускус на мъжките през размножителния период.

Начин на живот и хранене

Стадо овцебикове на остров Виктория, Канада

Мускусните бикове са социални животни, живеят на стада от 10-20 животни, но понякога се събират и повече (над 70 индивида). През зимата тези стада са смесени - женските с малки и мъжките заедно, но през размножителния период, чиито разгар е в средата на август, мъжките водят ожесточени битки за едноличното право над женските и доминиращият бик прогонва своите съперници. Тогава ергенуващите мъжки се отделят на стада от 3 до 10 животни или скитат сами из тундрата. По това време биковете са изключително агресивни и често нападат всичко живо изпречило се на пътя им.

През лятото овцебиковете обикновено се срещат в блатисти местности като долините на реки, а през зимата се оттеглят по-нависоко, където снегът не е толкова дълбок. Хранят се с различни треви, мъхове и лишеи, за които през зимата се налага да ровят в снега.

Овцебиковете имат характерна защитна стратегия срещу хищници. Когато стадото бъде застигнато от вълци например, възрастните животни образуват кръг прикривайки малките в средата зад стена от тела и рога. Ефективна срещу естествени врагове като вълци и бели мечки, срещу човека обаче тази стратегия в крайна сметка замалко да се окаже фатална за оцеляването на вида.

Размножаване

След около 9-месечна бременност женската ражда едно добре развито теленце. То започва да яде трева още на първата седмица от живота си и остава под грижите на майка си около година. Женските достигат полова зрялост на две години, а мъжките едва след петата си година.

Природозащитен статус

Заставайки в защитна формация мускусните бикове са лесна мишена за ловците и безмилостно избивани в миналото са били застрашени от изчезване. Благодарение на взетите мерки за защита и реаклиматизация обаче, днес дивата популация на овцебика се изчислява на около 80 до 125 хиляди екземпляра и видът фигурира в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като незастрашен .

Източници

• Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 244