Моливдовул: Разлика между версии
кат |
+ част. превод от немската вики |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Papstbullen.jpg|thumb|Моливдовули на папи от Архива в Монреале - в ляво страната с апостол Петър, след това имената на Александър III, Лукий III и Клеменс III.]] |
|||
'''Моливдовул''' (на гръцки μολυβδόβουλλο или μολυβδ βουλλο / σφραγδα) е [[олово|оловен]] [[печат]] (отпечатък) на владетели, административни служители, висши военни, представители на духовенството и видни граждани през [[Средновековие]]то, прикрепян като висяща "пломба" към документи, укази и були. |
|||
'''Моливдовул''' (на гръцки μολυβδόβουλλο или μολυβδ βουλλο / σφραγδα) е [[олово|оловен]] [[печат]] (отпечатък) на владетели, административни служители, висши военни, представители на духовенството и видни граждани през [[Средновековие]]то, прикрепян като висяща [[пломба]] към документи, укази и були. Моливдовули има на владетели от Средиземноморския район (крале на [[Сицилия]], [[Византия]]), но също и на императорите [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] и [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]]. Във [[Византия]] названието "[[була]]" е по-старо от "моливдовул". Златната була се нарича [[хрисовул]]. На моливдовулите има релефни изображения, орнаменти и надписи, отпечатвани посредством един или два два булотириона - уред подобен на клещи. |
|||
Документите на папите са моливдовули до 1878 г., когато се въвежда обикновеният печат, но при особено важни документи [[Ватикан]]ът продължава да употребява оловни печати - напоследък на апостолското писмо ''Apostolorum limina'' на папа [[Павел VI]] от 1974 г.[http://asv.vatican.va/de/doc/1974.htm] и на папа [[Йоан Павел II]], с което годината 2000 се обавява за свещена. |
|||
Във [[Византия]] названието "[[була]]" е по-старо от "моливдовул". Златната була се нарича [[хрисовул]]. На моливдовулите има релефни изображения, орнаменти и надписи, отпечатвани посредством един или два два булотириона - уред подобен на клещи. |
|||
Науките [[сфрагистика]] (наука за печатите), [[сигилография]] и [[нумизматика]] се занимават с изучаването на моливдовулите. |
Науките [[сфрагистика]] (наука за печатите), [[сигилография]] и [[нумизматика]] се занимават с изучаването на моливдовулите. |
||
Ред 15: | Ред 16: | ||
* [http://more.info.bg/old/2001/br1024/rub01.asp#7 Нов моливдовул на цар Симеон I в Археологическия музей] |
* [http://more.info.bg/old/2001/br1024/rub01.asp#7 Нов моливдовул на цар Симеон I в Археологическия музей] |
||
* [http://www.byzsym.org/index.php/bz/article/viewArticle/869 Πάρις ΓΟΥΝΑΡΙΔΗΣ Ένα μολυβδόβουλλο του Αλεξίου Α' Μεγαλοκομνηνού] |
* [http://www.byzsym.org/index.php/bz/article/viewArticle/869 Πάρις ΓΟΥΝΑΡΙΔΗΣ Ένα μολυβδόβουλλο του Αλεξίου Α' Μεγαλοκομνηνού] |
||
[[de:Bulle (Siegel)]] |
|||
[[Категория:Печати]] |
[[Категория:Печати]] |
Версия от 20:02, 30 август 2009
Моливдовул (на гръцки μολυβδόβουλλο или μολυβδ βουλλο / σφραγδα) е оловен печат (отпечатък) на владетели, административни служители, висши военни, представители на духовенството и видни граждани през Средновековието, прикрепян като висяща пломба към документи, укази и були. Моливдовули има на владетели от Средиземноморския район (крале на Сицилия, Византия), но също и на императорите Ото III и Хайнрих II. Във Византия названието "була" е по-старо от "моливдовул". Златната була се нарича хрисовул. На моливдовулите има релефни изображения, орнаменти и надписи, отпечатвани посредством един или два два булотириона - уред подобен на клещи.
Документите на папите са моливдовули до 1878 г., когато се въвежда обикновеният печат, но при особено важни документи Ватиканът продължава да употребява оловни печати - напоследък на апостолското писмо Apostolorum limina на папа Павел VI от 1974 г.[1] и на папа Йоан Павел II, с което годината 2000 се обавява за свещена.
Науките сфрагистика (наука за печатите), сигилография и нумизматика се занимават с изучаването на моливдовулите.
На територията на България са намерени хиляди оловни отпечатъци. Броят на царските отпечатъци е сравнително малък.
Колекцията от византийски моливдовули на Ермитажа в Санкт Петербург наброява повече от 14 000.
Литература
- Т. Тотев (Шумен). Моливдовул царя Симеона (893-927 гг.) из Северо-Восточной Болгарии с пожеланиями долголетия // Византийский временник, №90 (2006)