Васил Берон: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Еliiva
Редакция без резюме
Ред 18: Ред 18:


Стоян Х.Бончев и Жейна са имали седем деца – четири сина: Христо, Петър, Иван и Васил, и три дъщери: Анастася, Елена и Слава.
Стоян Х.Бончев и Жейна са имали седем деца – четири сина: Христо, Петър, Иван и Васил, и три дъщери: Анастася, Елена и Слава.
Най-малкия син – Васил, към когото майката има особенна слабост, е будно, сериозно и ученолюбиво момче. Подобно на другите си братя и той се учи в начално училище в Котел, открито още в 1819 г. от жеравнеца Райно Попович, който въвежда
Най-малкия син – Васил, към когото майката има особена слабост, е будно, сериозно и ученолюбиво момче. Подобно на другите си братя и той се учи в начално училище в Котел, открито още в 1819 г. от жеравнеца Райно Попович, който въвежда
Усвоената от него в Букурещкото елинско училище взаимен метод на обучение.
Усвоената от него в Букурещкото елинско училище взаимен метод на обучение.



Версия от 11:21, 4 септември 2009

Васил Берон
български лекар
Портретна снимка, Букурещ, 1880 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Васил Хаджистоянов Берон
Починал
Семейство
ДецаБогомил Берон
Други родниниПетър Берон (чичо)
Васил Берон в Общомедия

Васил Хаджистоянов Берон е български лекар, просветен деец и археолог. Той е дългогодишен директор на Болградската гимназия и поставя началото на археологическите разкопки в Търново.

Васил Берон е баща на дерматолога Богомил Берон (1866-1936).

Биография

Васил Берон е роден през 1824 година в Котел в семейството на Стоян Хаджибончев, собственик и търговец на добитък. Майка му, Жейна, е сестра на просветния деец Петър Берон.

Стоян Х.Бончев и Жейна са имали седем деца – четири сина: Христо, Петър, Иван и Васил, и три дъщери: Анастася, Елена и Слава. Най-малкия син – Васил, към когото майката има особена слабост, е будно, сериозно и ученолюбиво момче. Подобно на другите си братя и той се учи в начално училище в Котел, открито още в 1819 г. от жеравнеца Райно Попович, който въвежда Усвоената от него в Букурещкото елинско училище взаимен метод на обучение.

Малкият Васил слуша разказите на по-възрастните за недавнашните кърджалийски ужаси, за и згарянето на близки и далечни села и градовеи, за измъчването и избиването на хиляди българи, за геройското държание на котленци, които издигнали около селото крепостни стени с бойни кули, поставили черешови топчета, заели важни места в планинските проходи и храбро се защитавали против разбойническите хайки. Със затаен дъх той слуша разказите на участниците в кървавата битка в гората при Козята река, където била унищожена голяма кърджаелийска хайка. Особенно приятно е общуването на Васил със Съби, сина на Стойко Раковлията, който три години по-възрастен от него и миналата 1834 година се преместил да учи в Карлово при някогашния тукашен учител Райко Попович.

Стоян Х.Бончев е разширил търговските си връзки в Цариград. Той записва младия Васил в прочутото гръцко училище на „Куру чешме”, където между многото гръцки младежи се учат и малък брой българчета. Тук са Сава Доброплодни, Иван Добровски и Съби Стойков. Тук той слуша лекции по класическа философия и литература , по етика, риторика и богословие, логика, география, физика и химия, учифренски и арабски език, прозира ясно елинизаторските стремежи на учителите-гърци, слуша надутите хвалби на гърчетата заобразоваността и книжнината у гърците и у него още по-силно се разгаря омразата към всичко гръцко и желанието му за реално, естествено – научно и полезно за народа знание. На няколко пъти буйният му приятел Съби Стойков посещава Атина, където се среща с учещите там около двадсетина български ученици в гимназията и студенти в университета. Тук те са образували „славяно-българско”, по-късно „македонско” дружество, което си е поставило за задача да работи за въвеждане в училищата в България български език,за разширяване на родната книжнина и освобождаването на народа от духовното и политическото робство.

През 1842 г. 18-годишният Васил се записва в Ришельовската гимназия в Одеса. Тук той се запознава с горещиъ патриотизъм на своите сънародници, с дейността н Васил Априлов и Николай Степанович Палаузов, с трудовете на карпатския малорусин Геор Хуца, нарекъл се по-късно Юри Иванович Венелин. След завършването на Одеската гимназия Стоян х.Бончев изпраща сина си в Цариград, където пребивава почти цяла година, за да събере от клиентите му сумите за доставената им стока. Васил изпълнява задачата си, изпраща събраните суми на баща си и му съобщава, че задържа от тях една част, необходима му за пътуването до Румъния, където се среща с вуйчо си Петър.


Дейности

Д-р Васил Берон се установява в Търново като лекар през 1856 г. и се захваща със завидно усърдие да изучава миналото на града. След Освобождението издава книгата "Архиологически и исторически изследвания" през 1887 г., в която намират място всички негови изследвания.


Източници

  • Енциклопедия България, том. 1
  • Кираджиев Светлин, "Велико Търново", С.2007г., с.49