Пиянец: Разлика между версии
| Ред 8: | Ред 8: | ||
==Селища== |
==Селища== |
||
Пиянец обхваща територията на Община [[Царево село (община)|Царево село]] (Делчево) и две села - [[Панчарево (Община Пехчево)|Панчарево]] и [[Църник]] - от Община [[Пехчево (община)|Пехчево]] в Република Македония, както и източната част от [[Община Невестино]] в България. Основен център на Пиянец е град [[Царево село]], (Делчево). В миналото значителна част от населението на Пиянец е [[помаци|ислямизирано]] и въпреки многобройните изселвания в [[Турция]] след [[Балканска война|Балканската война]] и до днес в много села в Пиянец живеят [[помаци|българоговорящи мюсюлмани]]. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село - село [[Ветрен (Област Кюстендил)|Ветрен]] в Община Невестино на Република България и село [[Ветрен (Община Делчево)|Ветрен]] в Община Делчево на Република Македония.Към този край също влизат и селата Долно и Горно Тишаново. |
Пиянец обхваща територията на Община [[Царево село (община)|Царево село]] (Делчево) и две села - [[Панчарево (Община Пехчево)|Панчарево]] и [[Църник]] - от Община [[Пехчево (община)|Пехчево]] в Република Македония, както и източната част от [[Община Невестино]] в България. Основен център на Пиянец е град [[Царево село]], (Делчево). В миналото значителна част от населението на Пиянец е [[помаци|ислямизирано]] и въпреки многобройните изселвания в [[Турция]] след [[Балканска война|Балканската война]] и до днес в много села в Пиянец живеят [[помаци|българоговорящи мюсюлмани]]. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село - село [[Ветрен (Област Кюстендил)|Ветрен]] в Община Невестино на Република България и село [[Ветрен (Община Делчево)|Ветрен]] в Община Делчево на Република Македония.Към този край също влизат и селата Долно и Горно Тишаново. |
||
ВЕКОВНИТЕ ДЪРВЕТА - НЕМИ СВИДЕТЕЛИ НА ВЕКОВЕТЕ |
|||
Изходният ни пункт е магазинът в с.Долно Тишаново.По виещата се над магазина стръмна пътека се преминава покрай Ивановска махала.На 200 метра от голяма поляна, с растящ самотен орех , движейки се на изток по билото в иглолистната гора достигаме за около 40 мин. до известната в района “Маргитина дъбица”, украсена с природозащитна табелка с емблема - силуета на изчезналия вече скален орел и с надпис “Вековно дърво” . |
|||
Дървото е с височина около 20 метра .На 1 м. над земята обиколката на дънера е 620 см., а короната и заема площ около 25 кв.м..На 2,5 м. от земята започват 10-на големи клона с дебелина 50 -70 см. с много разклонения.Предполага се, че възрастта и е над 400 години. |
|||
С оглед да се даде възможност за развитието на дъбицата , всички иглолистни дървета влизащи в обсега на короната и и с височина 10 - на метра са изрязани. В района на короната растят дребни иглолистни, дъбови и букови храсти. |
|||
Местното население разказва няколко легенди за дъбицата.Най - популярната е свързана в далечното минало с хубавата мома Маргита.Местният турски велможа я харесал и поръчал да му я доведат.Тя обаче избягала и се скрила в гората.Заловена, за наказание и извадили едното око и я завързали за дъбицата, за да бъде изядена от зверовете. |
|||
Оттук за около 40 мин. пеша се слиза до бившето училище в с.Долно Тишаново, откъдето по долината на р.Джебрана и след това вдясно по хребета се отива в с.Горно Тишаново.Тук в местността “Бабалето”, макар и с оголени корени от близкото дере, над 300 - годишен цер е разперил огромна корона на площ около 450 кв.м.Височината му е около 17 м. и обиколка на дънера 590 см.На височине 6 м.церът се разклонява на 8 - 9 клона, два от които са с дебелина по над 80 см. |
|||
До цера може да се стигне и по 3 км.асфалтиран път започващ от с.Долно Тишаново. |
|||
На около 3 км. от с.Долно Тишаново, по черен път се достига и до вековния цер в махала “Найденска” с височина 15 м., обиколка 345м. и с корона около 240 кв.м. |
|||
В съседното село Илия на около 3 км. от центъра на същото, над махала “Делийска” в местноста “Църквището”, увековечени с малък параклис извисяват снага 3 вековни цера с височина около 9 м. обиколка от 2.10 м. до 3.00м. и обща корона около 550 кв.м. |
|||
На 300 м. източно от махала “Делийска” се откроява зимен дъб с височина около 9 м., обиколка на дънера 5 м. и с корона 2.20 кв.м. |
|||
В съседното село Ветрен в местността “Гробището” също издига снага вековен цер с обиколка около 4 м. , височина 12 м. и корона с площ 340 кв.м. |
|||
И не в последна сметка, в с Смоличано в района на черквата “Св.Йоаким и Ана” извисяват снага три орехови дървета - столетници с височина 22 - 23 м., обиколка средно около 4 м. и обща корона около 800 кв.м.В непосредствена близост до тях е и вековен цер с височина 22 м.,обиколка 4.20 м и корона около 460 кв.м. |
|||
==Етимология== |
==Етимология== |
||
Версия от 16:25, 4 септември 2009
Пиянец или Пианец, Пиянечко, Пиянешко (македонски: Пијанец, Пијанечко) е историко-географска област, разделена между Република България и Република Македония.[1]
География
Областта Пиянец е разположена между планината Влахина от изток, планината Голак от юг и областта Осоговия от запад и обхваща селата по долината на река Елешница и нейния ляв приток Речица в България и средното течение на Брегалница в Република Македония. Западната граница на Пиянец към Осоговията не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината Черната скала, през която минава държавната граница.
Областта е нископланинска и ридова със силно развити ерозионни процеси. В геоложко отношение принадлежи към Краищидите. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти.
Селища
Пиянец обхваща територията на Община Царево село (Делчево) и две села - Панчарево и Църник - от Община Пехчево в Република Македония, както и източната част от Община Невестино в България. Основен център на Пиянец е град Царево село, (Делчево). В миналото значителна част от населението на Пиянец е ислямизирано и въпреки многобройните изселвания в Турция след Балканската война и до днес в много села в Пиянец живеят българоговорящи мюсюлмани. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село - село Ветрен в Община Невестино на Република България и село Ветрен в Община Делчево на Република Македония.Към този край също влизат и селата Долно и Горно Тишаново. ВЕКОВНИТЕ ДЪРВЕТА - НЕМИ СВИДЕТЕЛИ НА ВЕКОВЕТЕ
Изходният ни пункт е магазинът в с.Долно Тишаново.По виещата се над магазина стръмна пътека се преминава покрай Ивановска махала.На 200 метра от голяма поляна, с растящ самотен орех , движейки се на изток по билото в иглолистната гора достигаме за около 40 мин. до известната в района “Маргитина дъбица”, украсена с природозащитна табелка с емблема - силуета на изчезналия вече скален орел и с надпис “Вековно дърво” . Дървото е с височина около 20 метра .На 1 м. над земята обиколката на дънера е 620 см., а короната и заема площ около 25 кв.м..На 2,5 м. от земята започват 10-на големи клона с дебелина 50 -70 см. с много разклонения.Предполага се, че възрастта и е над 400 години. С оглед да се даде възможност за развитието на дъбицата , всички иглолистни дървета влизащи в обсега на короната и и с височина 10 - на метра са изрязани. В района на короната растят дребни иглолистни, дъбови и букови храсти. Местното население разказва няколко легенди за дъбицата.Най - популярната е свързана в далечното минало с хубавата мома Маргита.Местният турски велможа я харесал и поръчал да му я доведат.Тя обаче избягала и се скрила в гората.Заловена, за наказание и извадили едното око и я завързали за дъбицата, за да бъде изядена от зверовете. Оттук за около 40 мин. пеша се слиза до бившето училище в с.Долно Тишаново, откъдето по долината на р.Джебрана и след това вдясно по хребета се отива в с.Горно Тишаново.Тук в местността “Бабалето”, макар и с оголени корени от близкото дере, над 300 - годишен цер е разперил огромна корона на площ около 450 кв.м.Височината му е около 17 м. и обиколка на дънера 590 см.На височине 6 м.церът се разклонява на 8 - 9 клона, два от които са с дебелина по над 80 см. До цера може да се стигне и по 3 км.асфалтиран път започващ от с.Долно Тишаново. На около 3 км. от с.Долно Тишаново, по черен път се достига и до вековния цер в махала “Найденска” с височина 15 м., обиколка 345м. и с корона около 240 кв.м. В съседното село Илия на около 3 км. от центъра на същото, над махала “Делийска” в местноста “Църквището”, увековечени с малък параклис извисяват снага 3 вековни цера с височина около 9 м. обиколка от 2.10 м. до 3.00м. и обща корона около 550 кв.м. На 300 м. източно от махала “Делийска” се откроява зимен дъб с височина около 9 м., обиколка на дънера 5 м. и с корона 2.20 кв.м. В съседното село Ветрен в местността “Гробището” също издига снага вековен цер с обиколка около 4 м. , височина 12 м. и корона с площ 340 кв.м. И не в последна сметка, в с Смоличано в района на черквата “Св.Йоаким и Ана” извисяват снага три орехови дървета - столетници с височина 22 - 23 м., обиколка средно около 4 м. и обща корона около 800 кв.м.В непосредствена близост до тях е и вековен цер с височина 22 м.,обиколка 4.20 м и корона около 460 кв.м.
Етимология
Според професор Йордан Иванов етимологията на Пиянец идва от етнонима на пеоните, които населявали областта в древността.[2]
Вижте също
Външни препратки
- Славе Гоцев. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912“
- Васил Кънчов. Из „Пътувания по долините на Струма, Места и Брегалница“
- Страница за пиянечкия говор
