Деепричастие: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат
дребни
Ред 1: Ред 1:
Деепричастието е нелична глаголна форма, която въобще не е изменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ (а знаем, че наречието е неизменяема част на речта).
'''Деепричастието''' е нелична [[глагол]]на форма, която въобще не е изменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ (а [[наречие]]то е неизменяема част на речта).


Деепричастията се образуват от основата на минало несвършено време (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка ''-йки''. Тъй като при глаголите от I и II спр., както знаем, гласната на основата на минало несвършено време е променливо ''я'' и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред ''-йки'' за първите две спрежения е винаги ''е''.
Деепричастията се образуват от основата на [[минало несвършено време]] (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка ''-йки''. Тъй като при глаголите от I-во и II-ро [[спрежение]], гласната на основата на минало несвършено време е променливо ''я'' и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред ''-йки'' за първите две спрежения е винаги ''е''.


Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3 л. ед. ч. на минало несвършено време — като махнем окончанието ''-ше'' и прибавим наставка ''-йки'', ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред ''-йки'') ще бъде винаги ''е'' — и под ударение, и без ударение: ''летѐше — летѐйки, но̀сеше — но̀сейки'', но само за глаголите от първите две спрежения, докато в III спр. ще има винаги ''-айки'' или ''-яйки'', и то без ударение: ''стрѐляше — стрѐляйки, глѐдаше — глѐдайки''.
Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3-то лице ед. ч. на минало несвършено време — като махнем окончанието ''-ше'' и прибавим наставка ''-йки'', ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред ''-йки'') ще бъде винаги ''е'' — и под ударение, и без ударение: ''летѐше — летѐйки, но̀сеше — но̀сейки'', но само за глаголите от първите две спрежения, докато в III спр. ще има винаги ''-айки'' или ''-яйки'', и то без ударение: ''стрѐляше — стрѐляйки, глѐдаше — глѐдайки''.


[[Категория:Морфология (езикознание)]]
[[Категория:Морфология (езикознание)]]

Версия от 20:15, 10 септември 2009

Деепричастието е нелична глаголна форма, която въобще не е изменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ (а наречието е неизменяема част на речта).

Деепричастията се образуват от основата на минало несвършено време (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка -йки. Тъй като при глаголите от I-во и II-ро спрежение, гласната на основата на минало несвършено време е променливо я и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред -йки за първите две спрежения е винаги е.

Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3-то лице ед. ч. на минало несвършено време — като махнем окончанието -ше и прибавим наставка -йки, ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред -йки) ще бъде винаги е — и под ударение, и без ударение: летѐше — летѐйки, но̀сеше — но̀сейки, но само за глаголите от първите две спрежения, докато в III спр. ще има винаги -айки или -яйки, и то без ударение: стрѐляше — стрѐляйки, глѐдаше — глѐдайки.