Ятрос: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Селище |
{{Селище в Регион Мармара |
||
| име = Ятрос |
| име = Ятрос |
||
| име-тур = Kızılağaç |
| име-тур = Kızılağaç |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| дължина = 27.8667 |
| дължина = 27.8667 |
||
| точка = Ятрос |
| точка = Ятрос |
||
| описание = |
| описание = {{PAGENAME}} на картата на Регион Мармара |
||
| вилает = Лозенград |
| вилает = Лозенград |
||
| вилает-препратка = Лозенград (вилает) |
| вилает-препратка = Лозенград (вилает) |
||
Версия от 19:19, 14 септември 2009
Шаблон:Селище в Регион Мармара
Ятрос (Шаблон:Lang-tr, Къзълагач) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Виза, Вилает Лозенград (Къркларели). Селото има 884 жители.
История
В 19 век Ятрос заедно с Пенека е едно от двете чисто български села във Визенска каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ятрос (Yatrose) е село с 40 домакинства и 120 жители българи.[1] В началото на 20 век Ятрос е смесено екзархийско-патриаршистко село и в него има българско училище, в което след Младотурската революция от 1908 година преподава войводата Дико Джелебов.[2] В Ятрос има комитет на ВМОРО.[3]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 60 български екзархистки и 40 патриаршистки семейства или 500 души.[4]
През септември 1913 година след Междусъюзническата война българите екзархисти са прогонени в България, а през април 1914 година патриаршистите са изгонени в Гърция и настанени в Солунско. От тях четири семейства заминават за Бургас.[5] Жителите на Ятрос се заселват основно в село Варвара[6] и в Ахтопол.
Личности
- Починали в Ятрос
- Шаблон:BGR-флаг Дико Джелебов (1874 - 1909), български революционер
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62-63.
- ↑ Тракийско дружество „Антим І“. Войводата Дико Джелебов
- ↑ Спомени на Димитър Ташев, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, 382-385.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.67.
- ↑ Burgas News. Жителите на Варвара отбелязаха празника на селото, 04.12.2007