Капсул-детонатор

Капсул-детонаторите са средства за инициране на детонация в заряди от бризантни взривни вещества. Намерили приложение в практиката още през 1867 година. Първоначално са били зареждани само с гърмящ живак. Съвременните капсул-детонатори се зареждат с две или повече взривни вещества оформени като първичен и вторичен заряд. Първичните заряди са от инициращи взривни вещества - оловен азид, оловен стифнат, живачен фулминат и др. Вторичните заряди са от бризантни взривни вещества с голяма мощност - тетрил, хексоген, тен и др. Тази комбинация се прави защото инициращите взривни вещества са изключително чувствителни но същевременно нямат голяма мощност докато бризантните са много по устойчиви и същевременно притежават много по голяма мощност в сравнение с инициращите. Когато капсул-детонатора бъде задействан първо се взривява първичния заряд, който иницира детонация във вторичния. Детонацията от вторичния разбива корпуса на капсула и преминава в основния заряд от взровно вещество. Комбинираните капсул-детонатори имат много по висока иницираща способност в сравнение с детонаторите заредени само с гърмяш живак. Капсул-детонаторите се поместват и капсоловат в корпуси от мед, алуминий, месинг или стомана. В различните видове и според веществата използвани в тях първичните им заряди са от 0,1 до 0,45 грама а вторичните по 1 грам. В зависимост от вида различните капсул-детонатори биват задействани по различен начин - в промишлеността най често се взривяват чрез запалване - с бикфордов или детонираш шнур, чрез електрически импулс - електро-детонаторите, или чрез пневматичен импулс - пневмо-детонаторите. Във военното дело се използват и специални детонатори взрияваши се от опън, натиск, удър и други.

Източници: "Взривни работи" - Гено Йосифов Генов 1982, "Moonclub"^TM