Владимир Стойчев: Разлика между версии
патрон |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във [[Вашингтон]] и в [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]] (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. От 1952 г. до 1982 г. е председател на [[Български олимпийски комитет|Българския олимпийски комитет]] (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на [[Международен олимпийски комитет|Международния олимпийски комитет]] (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г. |
От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във [[Вашингтон]] и в [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]] (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. От 1952 г. до 1982 г. е председател на [[Български олимпийски комитет|Българския олимпийски комитет]] (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на [[Международен олимпийски комитет|Международния олимпийски комитет]] (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г. |
||
Умира на [[27 април]] [[1990]] г. в София. Днес той е патрон на Спортното училище на ЦСКА "Ген. Владимир Стойчев" с държавно финансиране. |
Умира на [[27 април]] [[1990]] г. в София. Днес той е патрон на [[Спортно училище "Ген. Владимир Стойчев"|Спортното училище на ЦСКА "Ген. Владимир Стойчев"]] с държавно финансиране. |
||
== Награди == |
== Награди == |
||
Версия от 04:10, 25 септември 2009
| Владимир Стойчев | |
| български военен и спортен деятел | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Кутузов |
| Владимир Стойчев в Общомедия | |
Владимир Димитров Стойчев e български военен, политически и спортен деец, генерал-полковник.
Роден е на 24 февруари 1892 г. в София. Завършва Терезианската полувоенна академия във Виена, а след това Военното училище и Военната академия в София. Взема участие в Балканските войни (1912–1913) и в Първата световна война (1914–1918).
Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924) и Амстердам (1928), и на други международни конни състезания.
В периода 1930–1934 г. е военен аташе във Франция и Великобритания. През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Заради своята противомонархическа дейност е уволнен от армията през 1935 г. и през следващите години неколкократно е интерниран.
През 1944 г. става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944–1945) е командващ Първа българска армия. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска - Австрийските Алпи. На 8 май 1945 ген. Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Осма британска армия ген. Кейтли. На 24 юни 1945 г. той е единственият чужденец, участвал в Парада на победата в Москва.
След 9-ти септември 1944 г. става председател на футболният отбор АС-23, а през ноември и на обединеният Чавдар (София).
От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г.
Умира на 27 април 1990 г. в София. Днес той е патрон на Спортното училище на ЦСКА "Ген. Владимир Стойчев" с държавно финансиране.
Награди
- Орден „За храброст“ всички степени
- Герой на НРБ
- Герой на Социалистическия труд
- Орден „Г. Димитров“ - 2 броя
- Орден „За народна свобода“ - 1-ва степен
- Орден „Девети септември“ с мечове
- Съветски орден „Михил Кутузов“ 1-ва степен
- Съветски орден „Александър Суворов“ - 1-ва степен
- Френски орден - офицерски кръст на „Почетния легион“
- Френски орден „За заслуга“
- Испански орден „За военна заслуга“ - 1-ва степен
- Югославски орден „Партизанска звезда“ - 1-ва степен
Източници
- Списание “Български войн”
- Агенция Фокус от 24 февруари 2006 г.
- Източник на снимката: The Generals of World War II
| Рашко Атанасов | → | председател на Българския олимпийски комитет (24 ноември 1952 – 5 март 1982) | → | Иван Славков |