Пейзаж: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
D'ohBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: ar:منظر طبيعى
малки корекции на правописа и пунктуацията на статията (напр. след точка и запетайка задължително има празно пространство и други)
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Levitan_Zolotaya_Osen.jpg|right|thumb|150px|„Златна есен“ - Исак Левитан]]
[[Картинка:Levitan_Zolotaya_Osen.jpg|right|thumb|150px|„Златна есен“ - Исак Левитан]]
[[Картинка:Claude Monet - L'été - Champ de coquelicots.JPG|right|thumb|150px|„Лято“, („Поле с макове“) - Клод Моне]]
[[Картинка:Claude Monet - L'été - Champ de coquelicots.JPG|right|thumb|150px|„Лято“, („Поле с макове“) - Клод Моне]]
'''Пейзажът'''(от френски) е описание на природна картина с различна художественна задача.В художествен текст пейзажът изпълнява много разнообразни роли.Чрез него се представя част от обстановката,в която '''протича събитието'''.Пейзажът съдейства за разкриване на атмосферата, в която '''се развива действието''',и на душевното състояние на героите.Той може да съответства или да е в контраст на настроението на героите.Описанията на природни картини могат и да подсказват характера на произтичащите събития.
'''Пейзажът''' (от френски) е описание на природна картина с различна художественна задача. В художествен текст пейзажът изпълнява много разнообразни роли. Чрез него се представя част от обстановката, в която '''протича събитието'''. Пейзажът съдейства за разкриване на атмосферата, в която '''се развива действието''', и на душевното състояние на героите. Той може да съответства или да е в контраст на настроението на героите. Описанията на природни картини могат и да подсказват характера на произтичащите събития.
Като елемент в художествените изображения е използван от дълбока древност в [[Месопотамия]], [[Египет]], [[Гърция]], [[Рим]]. В ранносредновековен [[Китай]] се появява пейзажният жанр ''шан-шуй'' (планини и води).

Като елемент в художествените изображения е използван от дълбока древност в [[Месопотамия]], [[Египет]], [[Гърция]], [[Рим]]. В ранносредновековен [[Китай]] се появява пейзажния жанр ''шан-шуй'' (планини и води).
В средновековното изкуство от [[15 век|15]] и [[16 век]] той заема все по-голямо място, но като самостоятелен жанр в западноевропейското изкуство се отделя през [[17 век]]. Най-голяма заслуга за това имат холандските художници [[Херкулес Сегерс]], [[Ян Ван де Велде]], [[Ян ван Гойен]] и [[Якоб ван Ройсдал]].
В средновековното изкуство от [[15 век|15]] и [[16 век]] той заема все по-голямо място, но като самостоятелен жанр в западноевропейското изкуство се отделя през [[17 век]]. Най-голяма заслуга за това имат холандските художници [[Херкулес Сегерс]], [[Ян Ван де Велде]], [[Ян ван Гойен]] и [[Якоб ван Ройсдал]].
Световно известни пейзажисти са [[Клод Лорен]], [[Джон Констабъл]], [[Джоузеф Търнър]], [[Исак Левитан]]. Всепризнат виртуоз на морския пейзаж е [[Иван Айвазовски]]. Художниците предпочитащи да изобразяват морски пейзажи се наричат [[маринист]]и.
Световно известни пейзажисти са [[Клод Лорен]], [[Джон Констабъл]], [[Джоузеф Търнър]], [[Исак Левитан]]. Всепризнат виртуоз на морския пейзаж е [[Иван Айвазовски]]. Художниците предпочитащи да изобразяват морски пейзажи се наричат [[маринист]]и.


Пейзажът заема важно място в изкуството на [[импресионизъм|импресионистите]]. Като забележителни майстори на импесинистичният пейзаж се сочат [[Клод Моне]] и [[Камил Писаро]]. [[Алфред Сисле]] предпочита природните пейзажи. [[Едгар Дега]] избира градските мотиви.
Пейзажът заема важно място в изкуството на [[импресионизъм|импресионистите]]. Като забележителни майстори на импресионистичния пейзаж се сочат [[Клод Моне]] и [[Камил Писаро]]. [[Алфред Сисле]] предпочита природните пейзажи. [[Едгар Дега]] избира градските мотиви.


В [[модернизъм|модерното изкуство]] пейзажът е предмет на експерименти от страна на [[поантилизъм|поантилизма]], [[кубизъм|кубизма]], [[абстрактно изкуство|абстракционизма]].
В [[модернизъм|модерното изкуство]] пейзажът е предмет на експерименти от страна на [[поантилизъм|поантилизма]], [[кубизъм|кубизма]], [[абстрактно изкуство|абстракционизма]].

Майстор на [[акварел]]ния пейзаж в [[България]] е [[Константин Щъркелов]].
Майстор на [[акварел]]ния пейзаж в [[България]] е [[Константин Щъркелов]].



Версия от 15:55, 27 септември 2009

„Златна есен“ - Исак Левитан
„Лято“, („Поле с макове“) - Клод Моне

Пейзажът (от френски) е описание на природна картина с различна художественна задача. В художествен текст пейзажът изпълнява много разнообразни роли. Чрез него се представя част от обстановката, в която протича събитието. Пейзажът съдейства за разкриване на атмосферата, в която се развива действието, и на душевното състояние на героите. Той може да съответства или да е в контраст на настроението на героите. Описанията на природни картини могат и да подсказват характера на произтичащите събития.

Като елемент в художествените изображения е използван от дълбока древност в Месопотамия, Египет, Гърция, Рим. В ранносредновековен Китай се появява пейзажният жанр шан-шуй (планини и води).

В средновековното изкуство от 15 и 16 век той заема все по-голямо място, но като самостоятелен жанр в западноевропейското изкуство се отделя през 17 век. Най-голяма заслуга за това имат холандските художници Херкулес Сегерс, Ян Ван де Велде, Ян ван Гойен и Якоб ван Ройсдал. Световно известни пейзажисти са Клод Лорен, Джон Констабъл, Джоузеф Търнър, Исак Левитан. Всепризнат виртуоз на морския пейзаж е Иван Айвазовски. Художниците предпочитащи да изобразяват морски пейзажи се наричат маринисти.

Пейзажът заема важно място в изкуството на импресионистите. Като забележителни майстори на импресионистичния пейзаж се сочат Клод Моне и Камил Писаро. Алфред Сисле предпочита природните пейзажи. Едгар Дега избира градските мотиви.

В модерното изкуство пейзажът е предмет на експерименти от страна на поантилизма, кубизма, абстракционизма. Майстор на акварелния пейзаж в България е Константин Щъркелов.

Външни препратки

Шаблон:Изкуство-мъниче