Франсоа Жакоб

Франсоа Жакоб (Шаблон:Lang-fr) е френски микробиолог и генетик и нобелов лауреат за физиология през 1965 г.

Жакоб завършва медицина в Сорбоната през 1947 г. От 1950 г. е асистент на Андре Лвоф в Пастьоровия институт. Там двамата провеждат изследвания върху лизогенията (форма на симбиоза между бактерии и бактериофаги), която става предмет на докторската му дисертация (1954).

Следващото десетилетие Жакоб посвещава на изучаването на клетъчната генетика на бактериите. В края на 1950-те съвместно с Жак Моно откриват информационната РНК и установяват, че ДНК съдържа три вида гени — структурни, регулаторни и операторни. Откритието им, че бактериофагите съдържат структурни и регулаторни гени, помага да се обясни механизма на лизогенията и се превръща в основа на вирусната теория на туморообразуването.

За тези приноси Жакоб и колегите му Лвоф и Моно са удостоени през 1965 г. с Нобелова награда. При награждаването им Свен Гард от Каролинския университет подчертава, че тъкмо техните открития са направили възможно да се разбере механизма, по който генетичната информация се превръща в химичната активност.

Източници

• „Нобелови лауреати“. Еднотомна енциклопедия, БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8

Външни препратки

• Биография на Франсоа Жакоб, Nobelprize.org
• Видео-интервю с Франсоа Жакоб, Peoples Archive