Дупнишки говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Cyrlat: 1 repl; |
|||
Ред 14: | Ред 14: | ||
* Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт). |
* Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт). |
||
* Палаталност на '''л''' и '''н''' само в края на думата, както и пред гласни '''е''' и '''и''': ''сол’'', ''кон’'', ''н’ѝва'', ''зèл’е''. |
* Палаталност на '''л''' и '''н''' само в края на думата, както и пред гласни '''е''' и '''и''': ''сол’'', ''кон’'', ''н’ѝва'', ''зèл’е''. |
||
* Окончание за 1 л. ед. ч. |
* Окончание за 1 л. ед. ч. ceg. време ''-а'': ''òда'' (ходя), ''плèта'' (плета). |
||
* Частица за бъдеще време ''че'', а в по-източните краища и ''к’е'' (сравни с книжовното ''ще''). |
* Частица за бъдеще време ''че'', а в по-източните краища и ''к’е'' (сравни с книжовното ''ще''). |
||
* Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''. |
* Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''. |
Версия от 19:49, 13 октомври 2009
Дупнишкият говор е български диалект, представител на централната група югозападни говори. Говори се в района на Дупница - в котловините по течението на река Джерман, между Конявска планина, Рила и Верила. Сходен е с кюстендилския говор.
Характерни особености
- Групи шт и жд на прасляванските *tj и *dj.
- Застъпници на стб. ѫ са:
- предимно гласната a — пат (път), рàка (ръка).
- понякога гласната у — мỳка (мъка), сут (съд)
- Застъпник на стб. ъ е предимно o и в редки случаи а: бòчва (бъчва), зòлва (зълва), вàшка (въшка), лàжа (лъжа).
- Групата ъл/лъ в дупнишкия говор търпи следните промени:
- сонантен изговор: жл̥т (жълт), дл̥̀га (дълга)
- изпускане на л, когато групата е ударена и е между две съгласни: дъ̀го (дълго), гъ̀там (гълтам)
- изговор на ạ (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: дạбòк (дълбок), жạтѝца (жълтица),
- изговор на у, когато групата е след устнена съгласна: вук (вълк), пун (пълен)
- Сонантно р: бр̥̀кам (бъркам), др̥т (дърт).
- Палаталност на л и н само в края на думата, както и пред гласни е и и: сол’, кон’, н’ѝва, зèл’е.
- Окончание за 1 л. ед. ч. ceg. време -а: òда (ходя), плèта (плета).
- Частица за бъдеще време че, а в по-източните краища и к’е (сравни с книжовното ще).
- Образуване на деепричастия с -ейки и -айки: орèйки, кàрайки.
- Наличие на гломеративно падежно окончание -те при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòте, дойдṑме с Минчòте (дойдохме с Минчо).
- Наличие на дателно падежно окончание -ти при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòти, дàдōме Минчòти колàта (дадохме колата на Минчо).