Георги Атанасов (композитор)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Атанасов.

---

Маестро Георги Атанасов
български композитор и диригент
барелеф на Атанасов в Пазарджик
Роден	6 май 1882 Пловдив, България
Починал	17 ноември 1931 Лаго ди Фазана, Италия
Маестро Георги Атанасов в Общомедия

Маестро Георги Атанасов е български композитор и диригент, представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство. Автор е на шест опери - нещо невероятно за тогавашните условия. Той написва и други произведения: малки детски оперети, които дълго време задоволяват нуждите на детската и училищната самодейсност, песни, маршове, детски песнички, пиеси за пиано и др., но творческите му интереси са насочени почти изцяло към операта. Условията, при които работи Маестро Атанасов - второто и третото десетилетие на 20-ти век - са икзлючително трудни и цялото творчество е плод на безкрайната му любов към музиката. С много усилия и жертви той успява да завърши своите шест оперни произведения, които не само поставят начало на българското музикално творчество от този вид, но и в продължение на много години отговарят на нуждите на българския оперен репертоар. От шестте му опери три са на битова и три на историческа тематика. Маестро Атанасов започва да твори под силното влияние на италианската опера, по-късно акцентира върху народностния характер на произведенията си, а в последните си творби се стреми към един по-съвременен музикален език и по-ново отношение към проблемите. Неговото оперно творчество се отличава с подчертана мелодичност, тясна връзка с народностнотозвукотворчество и достъпен музикален език.

Биография

Маестро Георги Атанасов е роден на 6 май 1882г, в Пловдив. Детството му е съпътствано от мизерия и недоимък. От малък проявява музикалното си дарование и една случайност му помага да започне първите си уроци по пиано при композитора Панайот Пипков, който безплатно обучава останалото без родители момче. На 15-годишна възраст започва да учи музикална теория, тромбон и пиано в Букурещкото музикално училище. Свири на тромбон в Букурещкия оперен оркестър. По това време прави и първите си композиционни опити. За съжаление не успява да завърши и се връща в България през 1898г.

През 1901г, заминава за Италия, където следва композиция и контрапункт при Пиетро Маскани в консерваторията в Пезаро. През 1903г. завършва с титлата „маестро ди музика“.

Отново се завръща в родината си и започва да работи като капелмайстор в Хасково, Карлово и Пловдив, до 1914г. когато се мести в София. Назначен е за капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914-20; 1923-26) и във Военното училище (1920-23; 1926-31). Работи и като диригент на оркестъра на Софийската опера (1922-23).

Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестъра утвърждават Маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 20-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като Бетховен, Вебер, Моцарт, Бах, Чайковски, Глинка, както и до произведения на български композитори като Никола Атанасов (Симфония № 1, 1918), Панчо Владигеров (Първи клавирен концерт, 1920), Добри Христов, Петко Наумов, Саша Попов, Ана Тодорова и други.

Първата си опера - "Борислав", Маестро Атанасов написва през 1911г, по едноименната драма на Иван Вазов. Шест години по-късно той създава втората си опера, вече с битов сюжет - "Гергана" - която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведение у нас. По-късно Атанасов написва още две битови опери - "Запустялата водениеца", либретото е от Александър Морфов и "Цвета" - по сюжета на нашумялата тогава драма "Македонската кървава сватба" от Войдан Чернодрински. Другите две опери на Маестрото отново са с исторически сюжет - "Косара" (1926) по либрето на Боян Дановски и "Алцек" (1930) по либрето на Петър Карапетров. "Косара" и "Алцек" са написани със значително по-сложна композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика.

Значителна роля в българския музикален живот от онова време са игралли и другите произведения на композитора, особено малките детски оперети "Болният учител" (1909), "За птички" (1911), "Самодивското извроче" (1912), "Златното момиче" (1914), "Малкият герой" (1915), а също така и неговите песни и маршове. Атанасов има заслуги и като оперен и симфоничен диригент.

На 49-годишна възраст Маестро Атанасов развива много тежка форма на диабет, което налага лечението му в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно и той умира на 17 ноември 1931г. По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в София, където повторно е погребан през февруари 1937г.

Произведения

Маестро Георги Атанасов е автор на:

• 6 опери написани върху исторически, битови и романтични сюжети:
  • 1911 - „Борислав“ — по едноименната историческа драма на Иван Вазов, който обаче отказва на маестрото сътрудничество за либретото на операта, поради което негов автор е Никола Попов;
  • 1917 - „Гергана“ — по поемата на Петко Славейков, „Изворът на белоногата“, по либрето на Любомир Бобевски;
  • 1922 - „Запустялата воденица“, либрето на Александър Морфов;
  • 1924 - „Цвета“ - по „Македонска кървава сватба“ на Войдан Чернодрински, който е автор на либретото (до 1929г, операта е носела същото име);
  • 1926 - „Косара“ — по либрето на Боян Дановски;
  • 1930 - „Алцек“ — по либрето на Петър Карапетров.

• 1916 - „Моралисти“ по либрето на Стоян Миленков; първата българска оперета за възрастни

• 5 детски оперети:
  • 1909 - „Болният учител“
  • 1911 - „За птички“
  • 1912 - „Самодивско изворче“
  • 1915 - „Малкият герой“ (изгубена)
  • 1920 - „Златното момиче“

• маршове, детски песни, китки за духов оркестър, 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др.

Източници

• „120 български композитори“, Иван Минчев, Издателство „Музика“, София, 1984
• "Книга за операта", Любомир Сагаев, Държавно издателство музика, София, 1976