Колективизация: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
В [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] колективизацията се въвежда от [[Сталин]] в края на 20-те години и се създават колективните ферми - [[колхоз]]и и държавни земеделски стопанства [[совхоз]]и. В България в годините след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 год. и особено след разбиването на коалицията с БЗНС (ръководена от Никола Петков), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в [[ТКЗС]]-та. Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска [[кооперация]] - [[ТКЗС]]. Впоследствие, след 1950 год., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на [[БКП]] по вертикалата на властта. |
В [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] колективизацията се въвежда от [[Сталин]] в края на 20-те години и се създават колективните ферми - [[колхоз]]и и държавни земеделски стопанства [[совхоз]]и. В България в годините след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 год. и особено след разбиването на коалицията с БЗНС (ръководена от Никола Петков), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в [[ТКЗС]]-та. Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска [[кооперация]] - [[ТКЗС]]. Впоследствие, след 1950 год., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на [[БКП]] по вертикалата на властта. |
||
==Резултати== |
|||
Проведени са няколко държавни акции за "масовизация", като след последната през 1956 год. се отчита, че 92% от земята се обработва колективно и България е втората държава в света след СССР със социалистическо селско стопансто. |
Процесът на колективизация продължава 13 години. Проведени са няколко държавни акции за "масовизация", като след последната през 1956 год. се отчита, че през 1957 год. 92% от земята се обработва колективно, а броят на селяните кооператори е достигнал 1 500 000 души. Остатъкът от 8 % частни стопанства не може да влияе върху управлението и стопанската политика на БКП. България е втората държава в света след СССР със социалистическо селско стопансто. <ref>Фол, А. и др., Кратка история на България, Издателство "Наука и изкуство", София, 1981</ref> |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
| Ред 17: | Ред 18: | ||
* [[Комасация]] |
* [[Комасация]] |
||
* [[Национализация]] |
* [[Национализация]] |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
{{мъниче}} |
{{мъниче}} |
||
[[Категория:Селско стопанство]] |
[[Категория:Селско стопанство]] |
||
Версия от 18:27, 2 ноември 2009
Колективизацията представлява система от действия за въвеждане на колективна форма на собственост и стопанисване върху средствата за производство в селското стопанство (земята, оборудването, животните и растенията).
Цели
Цел на колективизацията е формиране на управляеми от социалистическата държава производствени отношения в селското стопанство. Постига се чрез ликвидиране на частната собственост върху земята, продуктивните животни и средствата за производство до достигане на държавно управляемо производство на храни и налагане държавна ценова политика, различна от интересите на отделния производител или земеделски колектив от производители.
Колективизацията в България
В СССР колективизацията се въвежда от Сталин в края на 20-те години и се създават колективните ферми - колхози и държавни земеделски стопанства совхози. В България в годините след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 год. и особено след разбиването на коалицията с БЗНС (ръководена от Никола Петков), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в ТКЗС-та. Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска кооперация - ТКЗС. Впоследствие, след 1950 год., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на БКП по вертикалата на властта.
Резултати
Процесът на колективизация продължава 13 години. Проведени са няколко държавни акции за "масовизация", като след последната през 1956 год. се отчита, че през 1957 год. 92% от земята се обработва колективно, а броят на селяните кооператори е достигнал 1 500 000 души. Остатъкът от 8 % частни стопанства не може да влияе върху управлението и стопанската политика на БКП. България е втората държава в света след СССР със социалистическо селско стопансто. [1]
Вижте също
Източници
- ↑ Фол, А. и др., Кратка история на България, Издателство "Наука и изкуство", София, 1981
