95 тезиса: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 217.174.52.111 (б.), към версия на ShadeOfGrey
Ред 3: Ред 3:


{{уикиизточник|95 тезиса}}
{{уикиизточник|95 тезиса}}

'''95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите (1517)'''
{{Br}}''превод от латински д-р Теол. Доний К. Донев''

От любов и загриженост към истината, и с цел пълното и разбиране, следните тезиси ще бъдат обект на публична дискусия във Витенберг под председателството на преподобния отец, Мартин Лутер, Августинец, магистрат по свещено богословие, и надлежно назначен преподавател по тези предмети в това място. Той моли онези които не могат да присъстват лично, за да разискват темата устно, да го направят в отсъствие писмено.

1. Когато нашият Господ и учител Исус Христос каза:?Покайте се?, Той заповяда целият живот на вярващите да бъде живот на покаяние.{{Br}}2. Тази дума не може да бъде разбрана като отнасяща се до тайнството на самоналожено наказание (т.е. изповед и опрощение) отслужено от свещеника.{{Br}}3. Въпреки това, значението й не е ограничено до покаяние в сърцето на човека; защото такова вътрешно покаяние е безполезно освен ако не произвежда многостранно външно убиване на плътта.{{Br}}4. Наказанието за грях остава докато има омраза към себето (т.е. истинско вътрешно покаяние), а именно до нашето влизане в Небесното Царство.{{Br}}5. Папата няма воля нито сила да опрости никакви наказания освен онези, наложени по негово усмотрение или чрез църковен канон.{{Br}}6. Папата не може сам да опрости вина, но само да обяви и потвърди, че тя е опростена от Бога; или, най-много, той може да я опрости само в случаите запазени за негова преценка. Освен тези случи, вината остава непростена.{{Br}}7. Бог никога не прощава вината на човек без същевременно да го направи смирено подчинен на свещеника, който е Негов викар.{{Br}}8. Каноните за лично наказание са приложими единствено за живите и според самите канони те са неприложими за мъртвите.{{Br}}9. Така Святия Дух, чрез папата е добър към нас защото в своите правила папата винаги прави изключения за случите на смърт или необходимост.{{Br}}10. Тези свещеници, които в случай на смърт запазват каноническите наказания за чистилището, постъпват неграмотно и злонамерено.{{Br}}11. Тези плевели на промяна на каноническите наказания в наказания на чистилище са явно били посяти докато епископите са спяли.{{Br}}12. В миналото, каноническите наказания са били налагани не след, а преди опрощение, като изпит на истинско разкаяние.{{Br}}13. Умиращите са освободени чрез смъртта от всички наказания, като са вече умрели за каноническите закони и имат правото да бъдат освободени от тях.{{Br}}14. Несъвършено благочестие или любов от страна на умиращия непременно носи голям страх със себе си; и колкото по-малка е любовта, толкова по-голям е страхът.{{Br}}15. Този страх или ужас е достатъчен по само себе си (да не кажа от други неща) да причини наказанието на чистилището, защото е близо до ужаса на отчаянието.{{Br}}16. Ад, чистилище и небе се различават точно както се различават отчаяние, страх и сигурност в спасението.{{Br}}17. Изглежда като че за душите в чистилището страха трябва непременно намалява, а любовта да расте.{{Br}}18. Още повече, не изглежда да е доказано нито чрез аргументи нито от Словото, че душите в чистилището са извън състояние на заслуги, т.е. невъзможност да растат в любов.{{Br}}19. Нито изглежда да е доказано, че душите в чистилището, поне не всички, са сигурни и убедени в своето спасение, даже ако самите ние сме абсолютно сигурни в него.{{Br}}20. Ето защо папата, когато използва думите ?пълно опрощение на всяко наказание? няма в предвид ?всяко наказание?, а само онези наложени от него.{{Br}}21. Така, тези проповедници на индулгенции грешат като казват, че човек е освободен от всички наказания и е спасен чрез папските индулгенции.{{Br}}22. Даже, папата не опрощава никакво наказание на душите в чистилището, което според канона, те е трябвало да изтърпят в този живот.{{Br}}23. Ако опрощаването на всички наказания, каквито и да са те, въобще може да бъде дадено на някого, със сигурност ще бъде дадено само на най-съвършените, които са малцина.{{Br}}24. По тази причина, повечето хора са явно заблудени, че това сляпо и високозвучно обещание ще ги освободи от наказание.{{Br}}25. Тази власт, която папата има общо над чистилището, съответства на властта която който и да е епископ и кюре има по свой начин над своята епархия или енория.{{Br}}26. Папата прави добре когато дава опрощение на души в чистилището, не чрез силата на ключовете, която той не притежава, но чрез застъпническа молитва за тях.{{Br}}27. Онези които твърдят, че щом парите звъннат в ковчежето душата излиза от чистилището, проповядват само човешки доктрини.{{Br}}28. Със сигурност, когато парите звъннат в ковчежето, алчност и скъперничество могат да нараснат; но когато църквата се моли застъпнически, резултатите са в Божията ръка.{{Br}}29. Кой знае дали всички души в чистилището желаят да бъдат очистени, след като имаме изключения като Св. Севериний и Св. Паскал, както и преданието разказва.{{Br}}30. Никой не е сигурен в цялостта на своето разкаяние, а колко повече в това, че е приел пълно опрощение.{{Br}}31. Човека който всъщност купува индулгенции е рядкост точно както този който се кае; наистина той е твърде голяма рядкост.{{Br}}32. Тези които вярват, че могат да бъдат сигурни в своето спасение защото имат индулгенции ще бъдат проклети за вечността, заедно със своите учители.{{Br}}33. Хората трябва да се пазят особено от онези които казват, че папските опрощения са онази безценна дарба от Бога чрез която човек може да бъде примирен с Него.{{Br}}34. Защото милостта на индулгенциите се отнася само за наказанията изисквани от тайнства установени от хора.{{Br}}35. Тези които проповядват, че не е нужно разкаяние за онези които искат да купят души от чистилището или право на изповд, проповядват нехристиянска доктрина.{{Br}}36. Всеки истински покаял се Християнин има правото на пълно опрощение на наказание и вина, даже без индулгенция.{{Br}}37. Всеки истински Християнин, било той живи или мъртъв, участва в благословенията на Христос и на църквата, като това му е дадено от Бога дори без индулгенции.{{Br}}38. Въпреки това, папското опрощение и благословение не бива да бъдат пренебрегвани защото те са, както вече казах (Тезис 6), изява на Божествена прошка.{{Br}}39. Безкрайно трудно е , дори за най-учените богослови, едновременно да възхвалят пред народа драгоценността на индулгенциите и нуждата от истинно покаяние.{{Br}}40. Християнинът, който е истински разкаян търси и иска да плати наказанието за своите грехове; цената на индулгенциите, обаче, омаловажава наказанията и прави човек да ги мрази.{{Br}}41. Папските индулгенции трябва да се проповядват внимателно, за да не би хората погрешно да мислят, че те са за предпочитане пред други добри дела на любов.{{Br}}42. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата няма в предвид, че купуването на индулгенции трябва по някакъв начин да бъде сравнявано с делата на милост.{{Br}}43. Християните трябва да бъдат поучавани, че онзи който дава на бедните или заема на нуждаещите се прави по-добро дело от онзи който купува индулгенции.{{Br}}44. Тъй като любовта расте чрез делата на любов, човек би следвало да става по-добър. Човек, обаче, не става по добър чрез индулгенции, а е просто освободен от наказание.{{Br}}45. Християните трябва да бъдат поучавани, че който види човек в нужда и го отмине, а дава парите си за индулгенции, не купува папски индулгенции, а Божия гняв.{{Br}}46. Християните трябва да бъдат поучавани, че освен ако нямат повече от достатъчно, трябва първо да отделят за нуждите на семейството си, а не да пилеят за индулгенции.{{Br}}47. Християните трябва да бъдат поучавани, че купуването на индулгенции е свободен избор, а не заповед.{{Br}}48. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата, в даването на индулгенции, има нужда и за това желае техните искрени молитви повече от колкото парите им.{{Br}}49. Християните трябва да бъдат поучавани, че папските индулгенции са от полза само ако не влагат упованието си в тях, а са вредни ако заради тях изгубят страх от Бога.{{Br}}50. Християните трябва да бъдат поучавани, че ако папата знаеше за изнудванията на проповедниците на индулгенциите, той би предпочел катедралата ?Свети Петър? да изгори до пепел, вместо да бъде построена с кожата, плътта и костите на неговите овце.{{Br}}51. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата би желаl да даде всичките си пари, даже ако е нужно да продаде катедралата ?Свети Петър?, на онези от които амбулантни търговци на индулгенции са присвоили пари.{{Br}}52. Напразно е да се уповава на спасение чрез индулгенции, дори ако пратеника на епископа, или дори папата, предложи душата си като гаранция.{{Br}}53. Враговете на Христа и на папата са онези, които забраняват проповядването на Божието Слово в някой църкви, за да може индулгенции да се проповядват в други.{{Br}}54. Божието слово е ощетено, когато в една и съща проповед, еднакво или повече време се посвещава на индулгенциите от колкото на Божието Слово.{{Br}}55. Със сигурност, папското отношение е че ако индулгенциите, които са много незначително нещо, се празнуват с една камбана, една процесия и една церемония, то Благовестието, което е най-великото нещо, би трябвало да се проповядва със сто камбани, сто процесии и сто церемонии.{{Br}}56. Истинските съкровища на църквата, от които папата раздава индулгенции, не са достатъчно разисквани и познати сред христовия народ.{{Br}}57 Че индулгенциите не са преходни съкровища е ясно, защото много продавачи на индулгенции не ги разпространяват безплатно, а само ги събират.{{Br}}58. Нито са заслужили делата на Христос и на светиите защото даже без папата, последните винаги дават благодат на вътрешния човек, и кръста, смърт и ад за външния.{{Br}}59. Свети Лоренцо казва, че бедните в църквата са съкровището на църквата, но той говори според използването на думата в своето си време.{{Br}}60. Без нужда от изследване, казваме че ключовете на църквата, дадени чрез делата на Христос са това съкровище.{{Br}}61. Защото е ясно че властта на папата по себе си е достатъчно прошка за наказания и обстоятелства определени от него.{{Br}}62. Истинското съкровище на църквата е най-святото Благовестие и Божията благодат.{{Br}}63. Но, това съкровище е естествено най-противно защото прави първите да бъдат последни.{{Br}}64. От друга страна, съкровището на индулгенциите е естествено най-приемливо, защото прави последните да бъдат първи.{{Br}}65. Тогава, съкровищата на благовестието са мрежи с които преди се е ловяло хора на богатството.{{Br}}66. Съкровищата на индулгенциите са мрежи, с които днес лови богатството на хората.{{Br}}67. Индулгенциите които демагозите твърдят, че са най-великата благодат са всъщност разбирани като такива само доколкото те носят печалба.{{Br}}68. А всъщност те са най-незначителната благодат в сравнение с благодатта на Бога и благочестието на кръста.{{Br}}69. Епископи и кюрета са принудени да приемат пратениците на папските индулгенции с всички почести.{{Br}}70. Но те са повече принудени да напрягат очи и уши да не би тези мъже да проповядват свои сънища вместо това за което папата ги е пратил.{{Br}}71. Нека онзи който говори против истината за папските индулгенции да бъде анатема и проклет.{{Br}}72. Нека онзи който се пази против проповедниците на похот и разрешително на проповедниците на индулгенции да бъде благословен.{{Br}}73. Точно както папата справедливо се гневи срещу тези които по какъвто и да е начин планират ощетение на продажбата на индулгенции,{{Br}}74. още повече той възнамерява да се гневи срещу тези които използват индулгенциите като претекст да планират ощетяване на светите любов и истина.{{Br}}75. Да се смята че папските индулгенции са толкова велики че могат да оправдаят човек даже ако той е направил невъзможното и е осквернил Божията майка в гняв е лудост.{{Br}}76. Ние казваме противното, че папските индулгенции не мога да отменят дори и най-малките простими грехове във връзка с виновността.{{Br}}77. Да се каже, че даже Свети Петър ако бе сега папа, не би могъл да даде по-голяма благодат е богохулство срещу Свети Петър и папата.{{Br}}78. Казваме противното, че даже ако сегашния папа или който и да е папа има по-голяма благодат на разположение, то това е благовестието, духовна сили, дарби на изцеление, и т.н. както е писано.{{Br}}79. Да се каже, че кръстът изобразен с папския герб и поставен от проповедниците на индулгенции като равен по значение на Христовия кръст е богохулство.{{Br}}80. Епископите, кюретата и богословите които позволяват такова говорене да се разпространява между хората ще отговарят за това.{{Br}}81. Това разюздано проповядване на индулгенции създава трудности даже и за образованите хора да опазят почеста, която трябва да се отдава на папата от клевети или проницателните въпроси на миряните.{{Br}}82. Подобно на ?Защо папата не изпразни чистилището заради святата любов и нуждата на душите които са там, а не да оправдава безкраен брой души заради клети пари с които да построи църква??{{Br}}83. Отново ?Защо погребения и годишни панихиди за мъртвите продължават и защо той не върне или позволи да се вземе от даренията за тях, след като е грешно да се молитва за оправданите??{{Br}}84. Отново ?Каква е новото благочестие на Бога и на папата, че заради пари те позволяват на нечестивеца и враговете им да изкупят от чистилището благочестивата душа на Божия приятел, а не по скоро заради нуждата на тази благочестива и възлюбена душа да я освободи само заради любовта??{{Br}}85. Отново ?Защо каноните за покаяние дълго след като са били отменени и мъртви по същина и чрез неизползване, сега се удовлетворяват чрез раздаване на индулгенции като че ли те са все още живи и в сила??{{Br}}86. Отново ?Защо папата, чието богатство днес е по-голямо от богатството на най-богатия Красий, не построи тази катедрала Свети Петър със свои пари а не с парите на бедните вярващи??{{Br}}87. Отново ?Какво опрощава папата на тези, които чрез съвършено покаяние вече имат право на пълна прошка и благословения??{{Br}}88. Отново ?Какво по-голямо благословение може да дойде за църквата ако папата би дал тези прошки и благословения на всеки вярващ по сто пъти на ден, както той сега прави по веднъж??{{Br}}89. Отново ?След като папата търси спасението на души повече от пари чрез своите индулгенции, защо прекратява индулгенции и прошки дадени преди, когато те имат същата полезност.?{{Br}}90. Да се възпрат тези доста остри аргументи на миряните само чрез сила и да не се разрешат чрез даване на причина е все едно да се изложат църквата и папата на присмеха на техните врагове и да се направят Християните нещастни.{{Br}}91. Ако, тогава, индулгенциите се проповядват според духа и намеренията на папата, всички тези съмнения ще бъдат разпръснати. Наистина, те не биха съществували.{{Br}}92. Отмахнете, тогава, всички тези пророци които казват на Христовия народ:?Мир, мир? , а ето мир няма.{{Br}}93. Благословени да са тези пророци които казват Христовия народ:?Кръст, кръст? , а кръст няма.{{Br}}94. Християните трябва да се увещават да бъдат прилежни да следват Христос, Главата им, чрез наказания, смърт и ад.{{Br}}95. И така да са уверени за влизане в небе чрез много скръб а не чрез лъжлива сигурност за мир.{{Br}}



[[Категория:Реформация]]
[[Категория:Реформация]]

Версия от 07:02, 4 ноември 2009

Тезисите на Мартин Лутер

„95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите“ е текст, окачен от немския богослов Мартин Лутер в двора на църквата във Витенберг на 31 октомври 1517 г. Смята се, че това действие полага началото на дискусия за ролята на Римокатолическата църква в епитимията, ролята на папите и практиката на продажба на индулгенции. Публикуването на 95-те тезиса ускорява разцеплението в църквата, началото на Реформацията и обособяването на лутеранството като отделно течение в християнството.

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Шаблон:История-мъниче Шаблон:Християнство-мъниче