Жътва: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| ⚫ | |||
[[Картинка:Manual harvest in Tirumayam.jpg|мини|250п|Жътва на ръка в Индия]] |
[[Картинка:Manual harvest in Tirumayam.jpg|мини|250п|Жътва на ръка в Индия]] |
||
'''Жътвата''' е [[Селско стопанство|селскостопанска]] кампания по прибирането на [[Зърнена култура|зърнените]] [[културно растение|култури]]. |
'''Жътвата''' е [[Селско стопанство|селскостопанска]] кампания по прибирането на [[Зърнена култура|зърнените]] [[културно растение|култури]]. |
||
| ⚫ | |||
== История == |
== История == |
||
* В началото |
* В началото цялата дейност по прибиране на реколтата се извършва ръчно. Житните класове се отрязват посредством [[сърп]], или [[кавърма]], и се връзват на [[сноп]]ове. Следва операцията [[вършитба]], при която се отделя зърното от класа. |
||
* През [[19 век]] се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от [[двигател|двигатели]] с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи също става механизирано. Появяват се също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа се задвижват от [[парен двигател]], а по-късно се транспортират от трактор, който също така ги и задвижва. |
* През [[19 век]] се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от [[двигател|двигатели]] с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи също става механизирано. Появяват се също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа се задвижват от [[парен двигател]], а по-късно се транспортират от трактор, който също така ги и задвижва. |
||
| Ред 17: | Ред 16: | ||
== Лингвистика и преносно значение == |
== Лингвистика и преносно значение == |
||
| ⚫ | |||
* Правилата за правоговор позволяват употребата на двете форми на думата: „жътва“ и „жетва“, а също така „жътвар“ и „жетвар“, но — „жъна“, а не „жена“ |
* Правилата за правоговор позволяват употребата на двете форми на думата: „жътва“ и „жетва“, а също така „жътвар“ и „жетвар“, но — „жъна“, а не „жена“ |
||
* Думата се използва и в преносно значение като „постигам“: „жъна победи“, „жъна успехи“ и др. |
* Думата се използва и в преносно значение като „постигам“: „жъна победи“, „жъна успехи“ и др. |
||
==Галерия== |
|||
<center><gallery caption=""> |
|||
Image:Agriculture 1.jpg |Механизирана жътварка задвижвана от коне |
|||
Image:Agriculture 2.jpg |Механизирана жътварка приготвена за транспортиране |
|||
Image: | |
|||
Image: | |
|||
</gallery></center> |
|||
| ⚫ | |||
[[Категория:Земеделие]] |
[[Категория:Земеделие]] |
||
Версия от 15:25, 12 ноември 2009
Жътвата е селскостопанска кампания по прибирането на зърнените култури.
История
- В началото цялата дейност по прибиране на реколтата се извършва ръчно. Житните класове се отрязват посредством сърп, или кавърма, и се връзват на снопове. Следва операцията вършитба, при която се отделя зърното от класа.
- През 19 век се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от двигатели с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи също става механизирано. Появяват се също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа се задвижват от парен двигател, а по-късно се транспортират от трактор, който също така ги и задвижва.
- Последната операция при жътвата е отвяване на натрошените с диканя (дървена плоскост с размери 1 на 2 метра и набити парчета от кремък влачена от кон завързан за кол в средата на хармана подкарван от човек качен на диканята ) части от класа и в началото това се е извършвало като материала се изсипва от високо във ветровито време.По късно е измислена машина веялка с помощта на която зърното се е отделяло без да се налага да се чака вятър. През 1872 год. в Дебелец била изработена първата българска веялка от майстор х.Никола Самоук. През следващите години броят на веялките се увеличил значително. До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на житни култури.
Днес
Днес цялата дейност се извършва от машини, наречени комбайни. Те извършват едновременно жънене и вършеене. С тях се прибират всички зърнени култури, затова под „жътва“ днес се разбира също така и прибирането на царевицата, слънчогледа и др.
Лингвистика и преносно значение
- Правилата за правоговор позволяват употребата на двете форми на думата: „жътва“ и „жетва“, а също така „жътвар“ и „жетвар“, но — „жъна“, а не „жена“
- Думата се използва и в преносно значение като „постигам“: „жъна победи“, „жъна успехи“ и др.
Галерия
-
Механизирана жътварка задвижвана от коне -
Механизирана жътварка приготвена за транспортиране
