Райнер Кунце: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Darldarl (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Darldarl (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Писател
{{Писател
| име = Райнер Кунце
| име = Райнер Кунце
| снимка = 3 Memminger Freiheitspreis Dank.jpg
| снимка = Reiner Kunze 2009.jpg
| размер = 260px
| размер = 180px
| описание = Райнер Кунце през [[2009]] г.
| описание = Райнер Кунце през [[2009]] г.
| псевдоним =
| псевдоним =
Ред 27: Ред 27:


'''Райнер Кунце''' ({{lang-de|Reiner Kunze}}) е немски [[поет]], [[белетрист]], [[публицист]], [[преводач]] и автор на книги за деца. Роден е в [[Йолсниц]], [[Ерцгебирге]] в семейството на миньор.
'''Райнер Кунце''' ({{lang-de|Reiner Kunze}}) е немски [[поет]], [[белетрист]], [[публицист]], [[преводач]] и автор на книги за деца. Роден е в [[Йолсниц]], [[Ерцгебирге]] в семейството на миньор.

<br>
<br>


== Живот ==
== Живот ==
[[File:Oelsnitz erzgeb aussichtsturm.jpg|thumb|240px|Наблюдателна кула в Йолсниц]]

Кунце изучава [[философия]], [[журналистика]] и [[публицистика]] в университета ''"[[Карл Маркс]]"'' в [[Лайпциг]]. Ранните си стихове публикува през 1953 г. в списание ''"Нойе дойче литератур"''. От 1955 до 1959 г. е научен сътрудник в [[Лайпциг]]ския университет.
Кунце изучава [[философия]], [[журналистика]] и [[публицистика]] в университета ''"[[Карл Маркс]]"'' в [[Лайпциг]]. Ранните си стихове публикува през 1953 г. в списание ''"Нойе дойче литератур"''. От 1955 до 1959 г. е научен сътрудник в [[Лайпциг]]ския университет.


== Литературен път ==
== Литературен път ==
[[File:Oelsnitz erzgeb aussichtsturm.jpg|thumb|240px|Наблюдателна кула в Йолсниц]]


Първата стихосбирка на Райнер Кунце излиза под заглавие ''"Птици над росата"'' (1959) и съдържа любовна лирика и песни, последвана от ''"Ала славеят ликува"'' (1962). Политически нападки принуждават Кунце да прекъсне научното си поприще, малко преди да защити докторската си дисертация. Препитава се със случайна работа и две години пребивава в [[Чехословакия]]. Това е времето, когато създава първите си преводи от чешки и поетическата си книга ''"Посвещения"'' (1963). През [[1968]] г. в знак на протест срещу навлизането на държавите от [[Варшавския договор]] в Чехословакия и смазването на [[Пражката пролет]] Райнер Кунце напуска партията. Стихосбирката му ''"Чувствителни пътища"''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish18/r_kunce/chuvstvitelni.htm Стихотворението "Чувствителни пътища" в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1969) предизвиква остра реакция сред културната администрация на [[Германска демократична република|ГДР]]. Все пак излизат стихосбирките му ''"Стайна сила на звука"'' (1972) и ''"Писма със син печат"'' (1973). А прозаичната книга на Кунце ''"Чудесните години"'' (1976), публикуван във [[Германия|ФРГ]], става причина да бъде изключен от Съюза на писателите в ГДР, което означава забрана за публикуване.
Първата стихосбирка на Райнер Кунце излиза под заглавие ''"Птици над росата"'' (1959) и съдържа любовна лирика и песни, последвана от ''"Ала славеят ликува"'' (1962). Политически нападки принуждават Кунце да прекъсне научното си поприще, малко преди да защити докторската си дисертация. Препитава се със случайна работа и две години пребивава в [[Чехословакия]]. Това е времето, когато създава първите си преводи от чешки и поетическата си книга ''"Посвещения"'' (1963). През [[1968]] г. в знак на протест срещу навлизането на държавите от [[Варшавския договор]] в Чехословакия и смазването на [[Пражката пролет]] Райнер Кунце напуска партията. Стихосбирката му ''"Чувствителни пътища"''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish18/r_kunce/chuvstvitelni.htm Стихотворението "Чувствителни пътища" в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1969) предизвиква остра реакция сред културната администрация на [[Германска демократична република|ГДР]]. Все пак излизат стихосбирките му ''"Стайна сила на звука"'' (1972) и ''"Писма със син печат"'' (1973). А прозаичната книга на Кунце ''"Чудесните години"'' (1976), публикуван във [[Германия|ФРГ]], става причина да бъде изключен от Съюза на писателите в ГДР, което означава забрана за публикуване.

Версия от 12:12, 16 ноември 2009

Райнер Кунце
Райнер Кунце през 2009 г.
Райнер Кунце през 2009 г.
Роден16 август 1933 г. (1933-08-16) (90 г.)
Подпис
Уебсайт
Райнер Кунце в Общомедия

Райнер Кунце (Шаблон:Lang-de) е немски поет, белетрист, публицист, преводач и автор на книги за деца. Роден е в Йолсниц, Ерцгебирге в семейството на миньор.

Живот

Кунце изучава философия, журналистика и публицистика в университета "Карл Маркс" в Лайпциг. Ранните си стихове публикува през 1953 г. в списание "Нойе дойче литератур". От 1955 до 1959 г. е научен сътрудник в Лайпцигския университет.

Литературен път

Наблюдателна кула в Йолсниц

Първата стихосбирка на Райнер Кунце излиза под заглавие "Птици над росата" (1959) и съдържа любовна лирика и песни, последвана от "Ала славеят ликува" (1962). Политически нападки принуждават Кунце да прекъсне научното си поприще, малко преди да защити докторската си дисертация. Препитава се със случайна работа и две години пребивава в Чехословакия. Това е времето, когато създава първите си преводи от чешки и поетическата си книга "Посвещения" (1963). През 1968 г. в знак на протест срещу навлизането на държавите от Варшавския договор в Чехословакия и смазването на Пражката пролет Райнер Кунце напуска партията. Стихосбирката му "Чувствителни пътища" [1] (1969) предизвиква остра реакция сред културната администрация на ГДР. Все пак излизат стихосбирките му "Стайна сила на звука" (1972) и "Писма със син печат" (1973). А прозаичната книга на Кунце "Чудесните години" (1976), публикуван във ФРГ, става причина да бъде изключен от Съюза на писателите в ГДР, което означава забрана за публикуване.

ГДР и ФРГ

Поради нарастващия натиск върху него и семейството му Райнер Кунце се преселва през 1977 г. във ФРГ. Там издава стихосбирките "На своя надежда" (1981), "Разговори с кос" (1984) и "Единственият на всекиго живот" (1986). През 1988-1989 г. Кунце изнася лекции по поетика в Мюнхенския и Вюрцбургския университет. А след политическата промяна в Германия през 1989 г. е избран за почетен доктор на Дрезденския университет (1992). Публикува още стихосбирката "Един ден върху тази земя" (1998). Установява се да живее в Ерлау край Пасау, Бавария.

Влияние

Книгите на Райнер Кунце са преведени на 30 езика. Поетът получава редица отличия, между които "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1973), престижната награда "Георг Бюхнер" (1977), наградите "Андреас Грифиус" (1977), "Георг Тракл" (1977), "Айхендорф" на град Ванген (1984), "Фридрих Хьолдерлин" на град Бад Хомбург (1999) и "Premia Bohemica" (2004).

Библиография

  • Die Zukunft sitzt am Tische, Gedichte, 1955 (zusammen mit Egon Günther)
  • Vögel über dem Tau. Liebesgedichte und Lieder, 1959
  • Fragen des lyrischen Schaffens, 1960
  • Widmungen, Gedichte, 1963
  • Die guten Sitten, Feuilletons, 1964 (zusammen mit Heinz Knobloch)
  • Sensible Wege, 1969
  • Der Löwe Leopold, fast Märchen, fast Geschichten, 1970
  • Zimmerlautstärke, 1972
  • Brief mit blauem Siegel, 1973
  • Die wunderbaren Jahre, Prosa, 1976
  • Auf eigene Hoffnung, Gedichte, 1981
„Стихотворения“ (2001)
  • gespräch mit der amsel, Frühe Gedichte, 1984
  • Eines jeden einziges Leben, Gedichte, 1986
  • Das weiße Gedicht, Essays, 1989
  • Deckname »Lyrik«. Eine Dokumentation, 1990
  • Wohin der Schlaf sich schlafen legt, Gedichte für Kinder, 1991
  • Am Sonnenhang. Tagebuch eines Jahres, 1993
  • Wo Freiheit ist... Gespräche 1977-1993, 1994
  • Begehrte, unbequeme Freiheit. Interviews 1989-1992, 1993
  • Ein Tag auf dieser Erde, Gedichte, 1998
  • Steine und Lieder, Namibische Notizen und Fotos, 1996
  • Gedichte, 2001
  • Der Kuß der Koi, Prosa und Fotos, 2002
  • Die Aura der Wörter. Denkschrift zur Rechtschreibreform, 2004
  • Wo wir zu Hause das Salz haben, Nachdichtungen, 2003
  • Die Chausseen der Dichter, Gespräch über Peter Huchel und die Poesie, 2004
  • Bleibt nur die eigene Stirn. Ausgewählte Reden, 2005
  • lindennacht, Gedichte, 2007

Бележки

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки