Джеймс II (Англия)

Джеймс II и VII
Крал на Англия, Ирландия и Шотландия
Портрет на крал Джеймс II
Управление	6 февруари 1685 - 11 декември 1688
Коронация	23 април 1685
Наследил	Чарлз II
Наследник	Уилям III и Мери II
Лични данни
Роден	14 октомври 1633 Лондон, Великобритания
Починал	16 септември 1701 (на 67 години) Сен Жермен ан Ле, Франция
Погребан в	Сен Жермен ан Ле
Подпис
Семейство
Династия	Стюарт
Баща	Чарлз I
Майка	Хенриета-Мария Бурбон-Френска
Джеймс II и VII[1] в Общомедия

Джеймс II (Шаблон:Lang-en) е крал на Англия, управлявал между 1685 и 1688 г. Той е трети син на Чарлз I и Хенриета-Мария Бурбон-Френска. Става Херцог на Нормандия на 31 декември 1660 г, а на 6 февруари 1685 г. е коронован като Крал на Англия, Шотландия и Ирландия. Той е последният католически владетел на кралството.

Жени се два пъти: Ан Хайд му ражда 8 деца (Чарлз, Джеймс, Мери , Ан, друг Чарлз, Едгар, Анриет, Катрин), а от втория си брак с Мария ди Модена има 7 деца( Катрин. Изабела, Чарлз, Шартлот, Елизабет, Джеймс Едуард и Луиза). Деспотизмът му и недоверието сред хората към религиозната политика, която води, довеждат до свалянето му от власт през 1688 г. с така наречената „Славна революция“ (Glorious Revolution). Наследен е на трона не от католическия си син Джеймс Франсис Едуард, а от дъщеря си Мери II и съпруга ѝ Уилям III (и двамата протестанти). Прави неуспешен опит да се завърне на трона, след който изкарва остатъка от живота си във Франция.

Религията и политиката се преплитат в обществения живот на Джеймс. През 1673 г. той открито се противопоставя на решението на Парламента, католиците да бъдат отстранени от административни постове. Джеймс напуска поста Лорд-Адмирал. През 1679 г. Вигите в Парламента се опитват да изключат Джеймс от реда на наследяване на короната, но опитът се проваля след като брат му Чарлз II разпуска Парламента. В първите месеци от царуването си Джеймс потушава въстание на протестантите под ръководството на Херцог Монмаут, извънбрачен син на Чарлз I. Протестантите са победени, а Джеймс не проявява толерантност: Монмаут е пленен и обезглавен, Джеймс назначава специален съдия, който да ръководи процеса срещу въстаниците. Мнозина от въстаналите са заточени, измъчвани или екзекутирани. Джеймс дава най-важните постове в администрацията на католици, въпреки че консерваторите го съветват да не прави това. Като резултат от това протестантите от двете партии се обръщат срещу него.

Висшата аристокрация и едрите търговци се отчуждават от Джеймс. Мария ди Модена му ражда син- католик: Джеймс Франсис Едуард. Членовете на Парламента, напълно отвратени от Джеймс поканват най-голямата му дъщеря Мери и съпруга ѝ Вилхелм Оранжски да заемат трона. Джеймс, спомняйки си за съдбата на Ричард II, предпочита да напусне Лондон, отколкото да бъде заточен.

Той е пленен, но Уилям III осигурява безпрепятственото му заминаване за Франция. Джеймс събира ирландска армия, към която се включени и френски войници, предоставени му от Луи XIV, но е победен от силите на Уилям III и остава до смъртта си във Франция.

Джеймс II умира от мозъчен кръвоизлив на 16 септември 1701 г. в замъка „Сен Жермен ан Ле“ близо до Париж.