Пабло Пикасо: Разлика между версии

Пабло Пикасо
	Пабло Пикасо
	Пабло Пикасо (1962)
Роден	25 октомври 1881 Малага, Испания
Починал	8 април 1973 Мужен, Франция
Националност	испанец
Стил	кубизъм
	Хосе Руиз
Направление	кубизъм
Известни творби	Госпожиците от Авиньон; Герника; Плачещата жена
	Пабло Пикасо в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 21:10, 28 ноември 2009

Пабло Пикасо (Шаблон:Lang-es) е испански художник и скулптор. Създател на кубизма, преминал през сюрреализма, той остава един от най-големите художници, повлиял изключително много развитието на изобразителното изкуство на XX-ти век. Рожденното му име е Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Сиприано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрисио Руис и Пикасо (Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Cipriano de la Santísima Trinidad Mártir Patricio Ruiz y Picasso)^[1]. Фамилията Пикасо е от италиански произход, на испански се произнася с ударение на „а“, но тъй като той живее дълго време във Франция, там започват да произнасят името му по френски маниер с ударение на „о“-то. Баща му също е художник. Има и две сестри.

Творчески периоди

Пабло Пикасо е роден на 25 октомври 1881 година. Той е изключително продуктивен художник. Неговото творчество преминава през много и различни периоди. Занимава се с живопис, керамика, колажи, графика и т.н. Той е смятан, заедно с Жорж Брак, за основоположник на кубизма. В началото на века Пабло Пикасо има много тежък период на безпаричие, когато спи през деня и работи през нощта, за да се прехранва и понякога се налага да гори картините си, за да не премръзне от студ. От 1904 г. се мести да живее в Париж. През същата година той среща Фернанд Оливие, млада фанцузойка, която става негова любовница. Тя е изобразена на много от картините му от розовия период.^[2]

Син период

Този период трае от 1901 до 1904 година. Той започва със самоубийството на неговия приятел Карлос^[3]. Характерното за него е преобладаващата синя гама. Той също така е наситен с композиции на хора от народа, просяци и акробати. В него витае темата на смъртта, старостта, бедността, меланхолията и тъгата.

Розов период

За преходна картина между синия и розовия период се счита „Момичето с топката“. Той започва през 1905 и трае до 1907. Преобладават розовите и червени цветове. През тези години той рисува най-вече пътуващи циркови артисти — комедианти, танцьорки и акробати. Макар че сюжетите са по-радостни и по-живи, от платната лъха самота.

Кубизъм

През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма („Госпожиците от Авиньон“). Той започва да обръща повече внимание на формите вместо на цветовете, като особено внимание се обръща на геометричните фигури и блокове. По същото време прави множество колажи с хартия, кожа и други естествени материали.

Към 1910г. си служи с деформации в творби, близки до сюрреализма. Независимо от субективизма произведенията му са обществено ангажирани, силно емоционални, с израз на гняв и болка срещу насилието - „Герника“ (1937 г.). От 1940 г. се включва в движението за мир (плакат и рисунки „Гълъбът на мира“,1947). Работи графики, скулптури, керамика.

През 1962 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Има музей „Пикасо“ (Барселона, 1963; Париж, 1985).