Карл Фридрих Гаус: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: arz:جاوس
м Робот Добавяне: yo:Carl Friedrich Gauss
Ред 151: Ред 151:
[[vo:Carl Friedrich Gauss]]
[[vo:Carl Friedrich Gauss]]
[[war:Carl Friedrich Gauss]]
[[war:Carl Friedrich Gauss]]
[[yo:Carl Friedrich Gauss]]
[[zh:卡爾·弗里德里希·高斯]]
[[zh:卡爾·弗里德里希·高斯]]
[[zh-classical:高斯]]
[[zh-classical:高斯]]

Версия от 21:27, 28 ноември 2009

Шаблон:Учен информация Карл Фридрих Гаус (Шаблон:Lang-de) е немски математик и астроном. Занимавал се е освен това и с геодезия.

Кратка биография

Гаус е роден на 30 април 1777 г. в Брауншвайг като единствен син на бедно семейство. Още от малък прави впечатление с изключителните си математически способности. От 1791 г. херцогът на Брауншвайг поема разноските по образованието му. Следва в Гьотинген от 1795 до 1798 г. и завършва в Хелмстед през 1799 г. От 1807 г. до края на дните си е директор на астрономическата обсерватория и професор в Гьотингенския университет. Отклонява всички предложения за работа в Берлинската академия на науките.

Умира на 23 февруари 1855 г. в Гьотинген. На паметната му плоча е изобразен по негова молба правилен 17-оъгълник.

Научни изследвания и открития

В математиката

Основните му приноси в математиката са в областите висша алгебра, теория на числата, теория на редовете, диференциална геометрия и неевклидова геометрия. Гаус е освен това един от хората с най-голям принос в областта на теория на грешките.

Гаус започва научната си дейност през 1791 г. с изследвания върху средното аритметично, средното геометрично, върху разпределението на простите числа. През 1792 г. се заема с основите на геометрията. През 1794 г. открива метода на най-малките квадрати. Първата си научна работа публикува през 1796 г. Тя съдържа прочутото доказателство, че правилен n-ъгълник може да се построи с линийка и пергел, когато n е просто число на Ферма. Особено много време Гаус посвещава на правилния 17-оъгълник. Не случайно той пожелава на паметника му да бъде изобразен правилен 17-оъгълник. През 1799 г. дава първото строго доказателство на основната теорема на алгебрата. Първото голямо негово съчинение са прочутите "Disquisitiones arithmeticae" ("Аритметични изследвания"), което съдържа теорията на квадратичните конгруенции и доказателство на квадратичния закон за реципрочност - "theorema aureum" ("златната теорема"), както и теорията за деленето на окръжността. През 1812 г. той публикува първото системно изследване върху сходимостта на хипергеометричния ред. През 1825 г. излизат от печат работите му върху биквадратичните остатъци. През 1832 г. Гаус публикува геометричното представяне на комплексните числа и нова теория на простите числа . Най-забележителните му научни постижения са създаването на теорията на повърхнините и "theorema egregium" ("превъзходната теорема").

За много резултати на Гаус математиците научават от дневника и писмата му. Забележително е, че още през 1816 г. той владее основите на неевклидовата геометрия, но не публикува нищо на тази тема, за де избегне очакваните конфликти. Не публикува и други важни свои резултати поради строгите си научни критерии. Голям брой трудове и записки остават недоразвити от него. Част от тях са довършени десетки години след смъртта му.

В астрономията

Резултат от изследванията на Гаус в тази област са пресмятането на орбитата на планетата-астероид Церера, изследванията му върху вековите смущения и върху привличането на произволен елипсоид. През 1809 г. публикува съчинението "Теория на движението на небесните тела".

Занимава се и с практическа геодезия, като извършва различни геодезични измервания през периода 1821 - 1825 г. През 1820 г. му е поръчано да направи геодезична снимка на Хановер. Във връзка с това той разработва необходимите изчислителни методи (включително и метода на най-малките квадрати) и създава висшата геодезия.

Към края на живота си проявява интерес и към физически въпроси. Заедно с В. Вебер създават системата на електромагнитните единици. Конструира и първия в Германия електромагнитен телеграф. Работите му в областта на физиката се отнасят към теорията на потенциала, учението за капилярността и теоретичната оптика.

Универсалните способности на Карл Фридрих Гаус му позволяват да остави следи в почти всички основни дялове на чистата и приложната математика. Гьотингенската академия на науките издава (след 1908 г.) единадесет тома негови съчинения. При това всичко, написано от Гаус, е подчинено на девиза му: "немного, но зряло".

Любопитно

Портретът на Гаус е отпечатан на банкнотите от 10 германски марки.

Когато бил малък в училище учителят казал на децата да съберат числата от 1 до 100. Той започнал да пише на дъската всички числа, но през това време Гаус притичал при учителя и му казал отговора, който самият учител не бил открил. Накрая след събирания се оказало, че единственият верен отговор е на Гаус. Така възниква немного известният „Метод на Гаус“. Той пресметнал сумата от 1 до 100 така:

.

Забелязал, че всеки две числа, които са на равни разстояния от двата края, имат равни суми:

и т.н.

Групирал стоте събираеми в 50 групи по две и получил

Външни препратки

Открийте още информация за Карл Фридрих Гаус в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)
Общомедия (изображения и звук)

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA