Питагор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TXiKiBoT (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: kn:ಪೈಥಾಗರಸ್
м Робот Добавяне: yo:Pythagoras
Ред 133: Ред 133:
[[war:Pythagoras]]
[[war:Pythagoras]]
[[yi:פיטאגאראס]]
[[yi:פיטאגאראס]]
[[yo:Pythagoras]]
[[zh:毕达哥拉斯]]
[[zh:毕达哥拉斯]]
[[zh-yue:畢達哥拉斯]]
[[zh-yue:畢達哥拉斯]]

Версия от 21:47, 28 ноември 2009

Питагор
Πυθαγόρας ὁ Σάμιος
древногръцки философ и математик

Роден
Починал

РелигияПитагорейство
Питагор в Общомедия

Питагор (на гръцки Πυθαγόρας) е древно-гръцки математик и философ, създател на религиозно-философската школа на питагорейците.

Биография

Името – Πυθαγόρας идва от гръцкото - πεἰθω = убеждавам + ἀγορά = площад, или името има значение на: онзи който убеждава площада, т.е. убеждава тълпата.

Биографията на Питагор трудно може да се отдели от легендите, които го представят като полубог и чудотворец, посветен във всички тайни на гърците и варварите. Херодот го е наричал „най-великия от елинските мъдреци“. Основните източници за живота и учението на Питагор са стигналите до нас работи: на Ямблих (242 - 306 г.), на Порфирий (234 - 305 г.) и на Диоген Лаертски (200 - 250 г.). Тези автори се основават на по-ранни автори, сред които трябва да отбележим ученика на Аристотел , Аристоксен (370 - 300 г. пр. н.е.). Фактически най-ранните източници за Питагор са писани 200 години след смъртта му и се основават на работи на учениците му, които не винаги са безпристрастни.

Той е роден и живял на остров Самос. Негов баща е финикийският търговец от гр. Тир - Мнесарх, човек с благороден произход и добро образование. Майка му е Питаис от гръцкия о-в Самос. Като младеж се обучава при мемфиските жреци в Египет във финикийските храмове в Тир и Бибъл, може би и във Вавилон. Там усвоява много от научните и религиозните постижения на източните култури (включително т. нар. питагорова теорема), които въвежда в гръцката наука, философия и религия. Бягайки от самоския тиранин Поликрат, Питагор се преселва в Кротон, Южна Италия около 531 г.пр.н.е., където намира много привърженици. Привличала ги е не само неговото философско учение, което той убедително излагал, а и препоръчвания от него начин на живот с елементи на аскетизъм и строг морал. Питагор проповядва нравствено облагородяване на необразованите и пълно подчинение на съсловието на мъдрите и знаещите хора. Учениците му образуват братство на посветените и обожествяват своя учител. Тази школа просъществува в Кротон до края на VI в.пр.н.е., когато противници на питагорейците принуждават учения да се пресели в друга гръцка колония - Метапонт. Там умира Питагор.

Питагор е имал жена и две деца.

Философско учение

Заслуга на питагорейците е учението за количествените закономерности в развитието на света, което помага за развитието на математическите, физическите, астрономическите и географските знания. Питагор приема числото за основа на нещата, поради което се насочва към изучаването на количествената страна на света. Изучавайки числата, питагорейците изследват числовите отношения и ги намират във всички области на човешката дейност. С числа и пропорции те описват душата на човека и се стремят да управляват процеса на прераждането на душите към някакво висше божествено състояние. За тях „тялото е временна тъмница за душата“.

Питагор основава религиозно-философска школа. Достъпът до тази общност е бил много труден и идеите се разглеждали в тесен кръг, макар че жените не са били изключвани. Постъпващите в тази школа дават обет за мълчание и спазват множество забрани относно храненето и хигиената, за да постигнат нравствено и физическо пречистване с помощта на тайното учение за прераждането на душата. Според Питагор вечната душа се преселва от небето в човешкото тяло или в тяло на животно и претърпява редица прераждания, докато не се усъвършенства толкова, че да заслужи правото да се върне на небето.

Научни приноси

Питагор на фреската на Рафаел

Питагорейската школа има основно значение за развитието на математиката, астрономията и други науки през следващите векове. На нейните представители дължим откриването на ирационалните числа, както и на други основни за геометрията факти. Античните автори от нашата ера - Диоген Лаертски, Плутарх и др., приписват на Питагор известната теорема, че сборът от квадратите на катетите в правоъгълен триъгълник е равен на квадрата от хипотенузата. Съвременните историци предполагат, че Питагор не е доказал теоремата, а вероятно е предал на гърците това знание, известно във Вавилон хиляда години преди Питагор (съгласно вавилонските глинени таблички със записи на математически уравнения).

Питагор и учениците му от Питагорейската школа въвеждат термина "философия" като любов към мъдростта и копнеж за постигане на истината. В областта на теорията на музиката изказват мнение, че музикалните свойства и отношения могат да се изразяват с математиката.

Вероятно Питагор първи е предположил, че Земята е кълбо. Първи разбрал, че всъщност Зорницата и Вечерницата са едно и също небесно светило - планетата Венера.

Питагор не е писал трактати. От устните наставления за необразованите не могат да се съставят трактати, а неговото тайно учение за избрани не допускало изложение в книга. Приписват му книгите: „За възпитанието“, „За държавата“ , „За природата“ и "Свещени слова". Но никой от авторите през първите 200 години след смъртта на Питагор, включително Платон, Аристотел и техните последователи, не привежда цитати от трудове на Питагор и не посочва такива трудове. Вероятно негови ученици са писали трудове, защото има сведения, че Платон е купувал и ползвал Питагорейски съчинения.

Открийте още информация за Питагор в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)
Общомедия (изображения и звук)

Шаблон:Древногръцки философи