Питагор: Разлика между версии
м Робот Добавяне: kn:ಪೈಥಾಗರಸ್ |
м Робот Добавяне: yo:Pythagoras |
||
Ред 133: | Ред 133: | ||
[[war:Pythagoras]] |
[[war:Pythagoras]] |
||
[[yi:פיטאגאראס]] |
[[yi:פיטאגאראס]] |
||
[[yo:Pythagoras]] |
|||
[[zh:毕达哥拉斯]] |
[[zh:毕达哥拉斯]] |
||
[[zh-yue:畢達哥拉斯]] |
[[zh-yue:畢達哥拉斯]] |
Версия от 21:47, 28 ноември 2009
Питагор Πυθαγόρας ὁ Σάμιος | |
древногръцки философ и математик | |
Роден |
ок. 582 пр.н.е.
о-в Самос |
---|---|
Починал | ок. 496 пр.н.е.
|
Религия | Питагорейство |
Питагор в Общомедия |
Питагор (на гръцки Πυθαγόρας) е древно-гръцки математик и философ, създател на религиозно-философската школа на питагорейците.
Биография
Името – Πυθαγόρας идва от гръцкото - πεἰθω = убеждавам + ἀγορά = площад, или името има значение на: онзи който убеждава площада, т.е. убеждава тълпата.
Биографията на Питагор трудно може да се отдели от легендите, които го представят като полубог и чудотворец, посветен във всички тайни на гърците и варварите. Херодот го е наричал „най-великия от елинските мъдреци“. Основните източници за живота и учението на Питагор са стигналите до нас работи: на Ямблих (242 - 306 г.), на Порфирий (234 - 305 г.) и на Диоген Лаертски (200 - 250 г.). Тези автори се основават на по-ранни автори, сред които трябва да отбележим ученика на Аристотел , Аристоксен (370 - 300 г. пр. н.е.). Фактически най-ранните източници за Питагор са писани 200 години след смъртта му и се основават на работи на учениците му, които не винаги са безпристрастни.
Той е роден и живял на остров Самос. Негов баща е финикийският търговец от гр. Тир - Мнесарх, човек с благороден произход и добро образование. Майка му е Питаис от гръцкия о-в Самос. Като младеж се обучава при мемфиските жреци в Египет във финикийските храмове в Тир и Бибъл, може би и във Вавилон. Там усвоява много от научните и религиозните постижения на източните култури (включително т. нар. питагорова теорема), които въвежда в гръцката наука, философия и религия. Бягайки от самоския тиранин Поликрат, Питагор се преселва в Кротон, Южна Италия около 531 г.пр.н.е., където намира много привърженици. Привличала ги е не само неговото философско учение, което той убедително излагал, а и препоръчвания от него начин на живот с елементи на аскетизъм и строг морал. Питагор проповядва нравствено облагородяване на необразованите и пълно подчинение на съсловието на мъдрите и знаещите хора. Учениците му образуват братство на посветените и обожествяват своя учител. Тази школа просъществува в Кротон до края на VI в.пр.н.е., когато противници на питагорейците принуждават учения да се пресели в друга гръцка колония - Метапонт. Там умира Питагор.
Питагор е имал жена и две деца.
Философско учение
Заслуга на питагорейците е учението за количествените закономерности в развитието на света, което помага за развитието на математическите, физическите, астрономическите и географските знания. Питагор приема числото за основа на нещата, поради което се насочва към изучаването на количествената страна на света. Изучавайки числата, питагорейците изследват числовите отношения и ги намират във всички области на човешката дейност. С числа и пропорции те описват душата на човека и се стремят да управляват процеса на прераждането на душите към някакво висше божествено състояние. За тях „тялото е временна тъмница за душата“.
Питагор основава религиозно-философска школа. Достъпът до тази общност е бил много труден и идеите се разглеждали в тесен кръг, макар че жените не са били изключвани. Постъпващите в тази школа дават обет за мълчание и спазват множество забрани относно храненето и хигиената, за да постигнат нравствено и физическо пречистване с помощта на тайното учение за прераждането на душата. Според Питагор вечната душа се преселва от небето в човешкото тяло или в тяло на животно и претърпява редица прераждания, докато не се усъвършенства толкова, че да заслужи правото да се върне на небето.
Научни приноси
Питагорейската школа има основно значение за развитието на математиката, астрономията и други науки през следващите векове. На нейните представители дължим откриването на ирационалните числа, както и на други основни за геометрията факти. Античните автори от нашата ера - Диоген Лаертски, Плутарх и др., приписват на Питагор известната теорема, че сборът от квадратите на катетите в правоъгълен триъгълник е равен на квадрата от хипотенузата. Съвременните историци предполагат, че Питагор не е доказал теоремата, а вероятно е предал на гърците това знание, известно във Вавилон хиляда години преди Питагор (съгласно вавилонските глинени таблички със записи на математически уравнения).
Питагор и учениците му от Питагорейската школа въвеждат термина "философия" като любов към мъдростта и копнеж за постигане на истината. В областта на теорията на музиката изказват мнение, че музикалните свойства и отношения могат да се изразяват с математиката.
Вероятно Питагор първи е предположил, че Земята е кълбо. Първи разбрал, че всъщност Зорницата и Вечерницата са едно и също небесно светило - планетата Венера.
Питагор не е писал трактати. От устните наставления за необразованите не могат да се съставят трактати, а неговото тайно учение за избрани не допускало изложение в книга. Приписват му книгите: „За възпитанието“, „За държавата“ , „За природата“ и "Свещени слова". Но никой от авторите през първите 200 години след смъртта на Питагор, включително Платон, Аристотел и техните последователи, не привежда цитати от трудове на Питагор и не посочва такива трудове. Вероятно негови ученици са писали трудове, защото има сведения, че Платон е купувал и ползвал Питагорейски съчинения.