Людмила Улицка: Разлика между версии
м Робот Добавяне: es:Liudmila Ulitskaya |
м Робот Добавяне: fi:Ljudmila Ulitskaja |
||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
[[en:Lyudmila Ulitskaya]] |
[[en:Lyudmila Ulitskaya]] |
||
[[es:Liudmila Ulitskaya]] |
[[es:Liudmila Ulitskaya]] |
||
[[fi:Ljudmila Ulitskaja]] |
|||
[[fr:Ludmila Oulitskaïa]] |
[[fr:Ludmila Oulitskaïa]] |
||
[[hu:Ljudmila Jevgenyjevna Ulickaja]] |
[[hu:Ljudmila Jevgenyjevna Ulickaja]] |
||
Версия от 11:59, 2 декември 2009
| Людмила Улицка | |
| руски писател | |
.jpg) | |
| Родена | |
|---|---|
| Активен период | от 80-те години на XX век |
| Награди | Руски Букър (2001) Австрийска държавна награда за европейска литература (2014)[1] Зигфрид Ленц (2020)[2] Ерих Мария Ремарк (2023)[3] |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Людмила Улицка в Общомедия | |
Людмила Евгениевна Улицка (на руски: Людмила Евгениевна Улицкая) (21 декември 1943 Давлеканово,Башкирия) е руска писателка.
По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща генетика. През 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Баща ѝ е инженер, майка ѝ - биохимичка.
Първите ѝ разкази се появат в списания към края на 1980 година. Бива изоставена от първия си мъж, отглежда двамата си синове сама. В безработицата преоткрива литературата като поле за изява.
Книгите ѝ са преведени на над 25 езика. Любимият ѝ похват е плюс един (едно фундаментално събитие, наслоено с много предистории). Само се определя като „авторка на младите“. Писаните от нея стихове вмъква в романите си („единствената форма, в която се осмелих да ги публикувам, приписвайки ги на главните ми героини“).
Два нейни сценария биват филмирани: „Сестрите Либърти“ и „Жена за всички“. Носителка е и на френската награда "Медичи", на италианската "Джузепе Ачерби" и на "Пене"
През 2001 година получава руската награда "Букър" за "Казус Кукоцкого".
Романи на български
- Сонечка. Бедни роднини, 1993, (преведен на български през 2004 г.) Повести за размирни руски женски съдби. Лекомислието води до нещастие, до абсолютно щастие, а понякога и доникъде. Силни образи, крайни ситуации, преплетани умело в „приказното“ ежедневие.
- Медея и нейните деца, 1996, (преведен на български през 2005 г.) Разкази от „зоосоциологията“ на човека. Медея е наблюдателната фигура, преживяваща философски съдбовните превратности на заобикалящите я герои.
- Искрено ваш Шурик, 2003, (преведен на български през 2007 г.), обявен за роман на годината за 2004 г. в Русия.
Външни препратки
- ↑ www.kunstkultur.bka.gv.at // Посетен на 8 май 2009 г. (на немски)
- ↑ orf.at // 15 юни 2020 г. Посетен на 15 юни 2020 г. (на немски)
- ↑ www.stern.de