Лобизъм: Разлика между версии
| Ред 3: | Ред 3: | ||
==Произход== |
==Произход== |
||
Терминът '''лобизъм''' |
Терминът '''лобизъм''' възниква в практиката на американската политика. С него се описват опитите за влияние над избраните представители при изготвянето на законите в [[Конгрес на САЩ|Конгрес]]а. Тази практика се разпространява широко в [[Англия]] в средата на [[19 век]], където лобизмът се изразява най-вече в опити за директно въздействие върху [[парламент]]а. |
||
==Съвременна представа== |
==Съвременна представа== |
||
Версия от 22:44, 5 декември 2009
Дефиниция
Лобизмът е характерна съвременна дейност на неформален натиск в полза на конкретно политическо решение и е широко практикуван. Той постепенно е институционализиран и включен в правния корпус на някои от съвременните държави и системи за управление.
Произход
Терминът лобизъм възниква в практиката на американската политика. С него се описват опитите за влияние над избраните представители при изготвянето на законите в Конгреса. Тази практика се разпространява широко в Англия в средата на 19 век, където лобизмът се изразява най-вече в опити за директно въздействие върху парламента.
Съвременна представа
Съвременното значение на лобизма е по-обхватно и е свързано с действията на групите по интереси, които целенасочено въздействат върху властта на различни нива с цел реализация на специфични корпоративни, включително и най-вече меркантилни интереси. Групите по интереси се стремят да оказват влияние и да търсят подкрепа не само от отделните депутати, а също от политически партии, публичната бюрокрация, различни публични институции, както и от масовата публика посредством медиите. Това развиване на лобизма и разширяването на търсените източници на подкрепа е свързано с нарастващото значение на изпълнителната власт.
Лобизмът днес често се свързва и с анализирането и разясняването на конкретен проблем, с цел управляващите да го възприемат като значим и да включат решаването му в актуалния политически дневен ред, като лобисткото влияние може да се изразява и в конкретната подкрепа за даден проект за решение. Съвременното лобиране може да се разглежда и като комуникативна връзка, при която гражданските, частните или групови интереси се представят пред съответното ниво от държавното управление и се опитват да окажат влияние върху процеса на взимане на политически решения.
Първият по-сериозен опит за регламентаци на лобистките практики в България се прави в 39-то Народно събрание с внесения от депутата Борислав Цеков и група депутати от НДСВ проект на Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност.
Вижте също
: Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.