Захарий Доспевски: Разлика между версии
м връзки |
Редакция без резюме |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
'''Захарий Димитров Доспевски''' е български художник-живнописец, представител на [[Самоковска художествена школа|Самоковската художествена школа]]. Син е на [[Димитър Зограф]], при когото заедно с братята си [[Иван Доспевски|Иван]], [[Никола Доспевски|Никола]] и [[Станислав Доспевски|Станислав]] учи иконопис и чиракува. |
'''Захарий Димитров Доспевски''' е български художник-живнописец, представител на [[Самоковска художествена школа|Самоковската художествена школа]]. Син е на [[Димитър Зограф]], при когото заедно с братята си [[Иван Доспевски|Иван]], [[Никола Доспевски|Никола]] и [[Станислав Доспевски|Станислав]] учи иконопис и чиракува. |
||
През 1861 година, една година след смъртта на баща си, се заселва със семейството си в [[Щип]]. До 1876 година работи икони и стенописи в различни църкви в Североизточна Македония. След [[Априлското въстание]] бяга в [[Солун]], където е заловен и |
Творческата му дейност е свързана със Североизточна Македония. През 1861 година, една година след смъртта на баща си, се заселва със семейството си в [[Щип]]. До 1876 година работи икони и стенописи в различни църкви в Североизточна Македония. Негови са иконите за иконостаса на църквата "Успение Богородично" в Щип. Рисува икони за църквите "Св. Йоан Кръстител" в Кратово, "Св. Прохор" в Пчинския манастир, "Св. Пантелеймон" в с. Панталей, Кочанско, "Св. Възнесение" в с. Беле, Кочанско, "Св. Дух" в с. Нивичане, Кочанско. След [[Априлското въстание]] бяга в [[Солун]], където е заловен и съден за участие в освободителното движение и е заточен в Мала Азия. По пътя успява да избяга и до 1882 година пребивава в [[Йерусалим]], където зографисва църквата на манастира „Св. Сава Освещени“ и рисува икони за някои йерусалимски манастири. През 1882 година се завръща в България и се установява в Пловдив. Умира през 1889 година. |
||
Негови ученици са Г. Клинков, Захарий Попрадойков, Миташ Попзахариев (от Самоков) и Коце Стоименов (от Банско). |
|||
През 1882 година се завръща в България и се установява в Пловдив. Умира през 1889 година. |
|||
За следните църкви и манастири е известно, че са зографисани от Захарий Доспевски: |
За следните църкви и манастири е известно, че са зографисани от Захарий Доспевски: |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
* 1861 — [[Света Богородица (Бобошево)|църквата „Света Богородица“]] в [[Бобошево]], Кюстендилско, |
* 1861 — [[Света Богородица (Бобошево)|църквата „Света Богородица“]] в [[Бобошево]], Кюстендилско, |
||
* 1862 — църквата „Свети Никола“ в [[Самоков]], |
* 1862 — църквата „Свети Никола“ в [[Самоков]], |
||
* 1868 — църквата „Свети |
* 1868 — църквата „Свети Йоан Кръстител“ в [[Кратово]], |
||
* 1866–1868 — църквата „Свети Пантелеймон“ в с. Пантелеймон, Кочанско, |
* 1866–1868 — църквата „Свети Пантелеймон“ в с. Пантелеймон, Кочанско, |
||
* 1866–1868 — [[Лесновски манастир]], |
* 1866–1868 — [[Лесновски манастир]], |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* ''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 1, Издателство на БАН, София, 1980 |
* ''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 1, Издателство на БАН, София, 1980 |
||
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.198-199; |
|||
== Литература == |
== Литература == |
||
* Вокотопулос, П. За фреските на Захари Доспевски в лаврата „Св. Сава“. — Проблеми на изкуството, 1995, № 2, 27-30. |
* Вокотопулос, П. За фреските на Захари Доспевски в лаврата „Св. Сава“. — Проблеми на изкуството, 1995, № 2, 27-30. |
||
Версия от 14:23, 9 декември 2009
| Захарий Доспевски | |
| български живописец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Захарий Димитров Доспевски е български художник-живнописец, представител на Самоковската художествена школа. Син е на Димитър Зограф, при когото заедно с братята си Иван, Никола и Станислав учи иконопис и чиракува.
Творческата му дейност е свързана със Североизточна Македония. През 1861 година, една година след смъртта на баща си, се заселва със семейството си в Щип. До 1876 година работи икони и стенописи в различни църкви в Североизточна Македония. Негови са иконите за иконостаса на църквата "Успение Богородично" в Щип. Рисува икони за църквите "Св. Йоан Кръстител" в Кратово, "Св. Прохор" в Пчинския манастир, "Св. Пантелеймон" в с. Панталей, Кочанско, "Св. Възнесение" в с. Беле, Кочанско, "Св. Дух" в с. Нивичане, Кочанско. След Априлското въстание бяга в Солун, където е заловен и съден за участие в освободителното движение и е заточен в Мала Азия. По пътя успява да избяга и до 1882 година пребивава в Йерусалим, където зографисва църквата на манастира „Св. Сава Освещени“ и рисува икони за някои йерусалимски манастири. През 1882 година се завръща в България и се установява в Пловдив. Умира през 1889 година.
Негови ученици са Г. Клинков, Захарий Попрадойков, Миташ Попзахариев (от Самоков) и Коце Стоименов (от Банско).
За следните църкви и манастири е известно, че са зографисани от Захарий Доспевски:
- 1861 — църквата „Успение Богородично“ в Щип,
- 1861 — църквата „Света Богородица“ в Бобошево, Кюстендилско,
- 1862 — църквата „Свети Никола“ в Самоков,
- 1868 — църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Кратово,
- 1866–1868 — църквата „Свети Пантелеймон“ в с. Пантелеймон, Кочанско,
- 1866–1868 — Лесновски манастир,
- 1870 — манастир „Прохор Пчински“.
Източници
- Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.198-199;
Литература
- Вокотопулос, П. За фреските на Захари Доспевски в лаврата „Св. Сава“. — Проблеми на изкуството, 1995, № 2, 27-30.