Басня: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 90.154.236.27 (б.), към версия на Peterdx
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Баснята''' е кратко [[литературно]] вонище в [[стих]]ове или [[проза]], в което се разказва поучителна история със сатиричен характер в която се осмиват недостатъците на хората, които са олицетворени от животни. Баснята се състои от две части: основна част, наречена случка или повествование и в края има кратко нравоучително заключение - поука.
'''Баснята''' е кратко [[литературно]] произведение в [[стих]]ове или [[проза]], в което се разказва поучителна история със сатиричен характер в която се осмиват недостатъците на хората, които са олицетворени от животни. Баснята се състои от две части: основна част, наречена случка или повествование и в края има кратко нравоучително заключение - поука.


Едни от най-прочутите автори на басни са [[Езоп]] („Лисицата и гроздето“, „Костенурката и заекът“, „Лъжливото овчарче“), [[Лафонтен]] („Гарванът и лисицата“, „Вълкът и агнето“, „Кучето и кокалът“) и Стоян Михайловски.
Едни от най-прочутите автори на басни са [[Езоп]] („Лисицата и гроздето“, „Костенурката и заекът“, „Лъжливото овчарче“), [[Лафонтен]] („Гарванът и лисицата“, „Вълкът и агнето“, „Кучето и кокалът“) и Стоян Михайловски.

Версия от 17:38, 9 декември 2009

Баснята е кратко литературно произведение в стихове или проза, в което се разказва поучителна история със сатиричен характер в която се осмиват недостатъците на хората, които са олицетворени от животни. Баснята се състои от две части: основна част, наречена случка или повествование и в края има кратко нравоучително заключение - поука.

Едни от най-прочутите автори на басни са Езоп („Лисицата и гроздето“, „Костенурката и заекът“, „Лъжливото овчарче“), Лафонтен („Гарванът и лисицата“, „Вълкът и агнето“, „Кучето и кокалът“) и Стоян Михайловски.

П.Р. Славейков е майстор на българската басня в характерната епиграмна форма. През 1852 година той издава 140 Езопови и други басни. Той развива този стил в литературата позовавайки се на българското народно творчество.

Други известни имена на баснописци са Федър, Леонардо да Винчи, Игнаци Красицки, Иван Крилов.

В преносен смисъл „басня“ означава лъжа, измишльотина .


Шаблон:Литература-мъниче