Николай Криденер: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Николай Павлович Криденер''' ({{lang-ru|Николай Павлович Криденер}}) е [[Русия|руски]] [[офицер]], генерал от пехотата, участник в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] от ([[1877]]–[[1878]]). |
'''Николай Павлович Криденер''' ({{lang-ru|Николай Павлович Криденер}}) е [[Русия|руски]] [[офицер]], генерал от пехотата, [[барон]], участник в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] от ([[1877]]–[[1878]]). |
||
==Биография== |
|||
Николай Криденер е роден през [[1811]] г. в [[Русия]]. Произхожда от старинен дворянски род. Наследствен барон. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското военноинженерно училище. Започва строева служба през [[1828]] г. След завършването на Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия / [[1835]] / поледователно е командир на : Вюртемберски пехотен [[полк]], Кексхолмски гренадирски полк и Волински пехотен полк. Военно звание [[генерал-майор]] от [[1859]] г. Като началник на XXVI I - а Пехотна [[дивизия]] участва в потушавенето на Варшавското въстание. [[Генерал-лейтенант]] / [[1865]] /. |
|||
===Участие в Руско-турската война (1877-1878)=== |
|||
При подготовката на войната е назначен за командир на I X - и Армейски [[корпус]] и началник на Западния руски отряд. На 4 юли 1877 г. отряда успешно превзема силната Никополска [[крепост]]. Награден е с Орден „[[Свети Георги]]“ III ст. На 8 юли 1877 г не успява да изпревари [[Осман паша]] и превземе [[Плевен]]. Неуспешна е и втората атака на града на 18 юли. Възниква ''Задръжката Плевен'' и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]. По този повод е обвиняван след войната , че прилага остаряла тактика на настъпателния бой. В хода на зимното преминаване на [[Стара планина]] е началник на лявата колона на отряда на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]. Участва в превземането на [[София]] и зимното прочистване на [[Тракия]] от остатъците на армиите на [[Сюлейман паша]] и Вейсел паша. |
|||
===След войната=== |
|||
Повишен във военно звание генерал от пехотата. Помощник на началника на Варшавския военен окръг Умира през 1891 г. |
|||
== Източници == |
|||
Николай Криденер ръководи [[Никопол (битка)|превземането на Никопол]] в началото на войната, но е отблъснат от [[Осман паша]] при пристигането си при [[Плевен]], с което е поставено началото на продължителната [[Плевен (битка)|Плевенска обсада]]. |
|||
<references /> |
|||
* Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 101 |
|||
{{руснаци-мъниче}} |
|||
Версия от 18:06, 10 декември 2009
| Николай Криденер | |
| руски генерал | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Награди | орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ I степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден Свети Владимир III степен Златно оръжие „За храброст“ |
| Николай Криденер в Общомедия | |
Николай Павлович Криденер (Шаблон:Lang-ru) е руски офицер, генерал от пехотата, барон, участник в Руско-турската война от (1877–1878).
Биография
Николай Криденер е роден през 1811 г. в Русия. Произхожда от старинен дворянски род. Наследствен барон. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското военноинженерно училище. Започва строева служба през 1828 г. След завършването на Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия / 1835 / поледователно е командир на : Вюртемберски пехотен полк, Кексхолмски гренадирски полк и Волински пехотен полк. Военно звание генерал-майор от 1859 г. Като началник на XXVI I - а Пехотна дивизия участва в потушавенето на Варшавското въстание. Генерал-лейтенант / 1865 /.
Участие в Руско-турската война (1877-1878)
При подготовката на войната е назначен за командир на I X - и Армейски корпус и началник на Западния руски отряд. На 4 юли 1877 г. отряда успешно превзема силната Никополска крепост. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст. На 8 юли 1877 г не успява да изпревари Осман паша и превземе Плевен. Неуспешна е и втората атака на града на 18 юли. Възниква Задръжката Плевен и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен. По този повод е обвиняван след войната , че прилага остаряла тактика на настъпателния бой. В хода на зимното преминаване на Стара планина е началник на лявата колона на отряда на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в превземането на София и зимното прочистване на Тракия от остатъците на армиите на Сюлейман паша и Вейсел паша.
След войната
Повишен във военно звание генерал от пехотата. Помощник на началника на Варшавския военен окръг Умира през 1891 г.
Източници
- Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 101