Долно Уйно: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13: Ред 13:


== География ==
== География ==
Село Долно Уйно се намира в [[планина|планински]] район, в Кюстендилското [[Краище (област)|Краище]], по поречието на река [[Драговищица]] и десния и приток - река Ломница. През селото минава шосето Кюстендил - Босилеград.Селото е разпръснат тип, образувано от махали : Корнец, Деданиковци, Цветкова, Бабабоневска, Славковци, Райковци, моралийска, Селище, Янковци.
Село Долно Уйно се намира в [[планина|планински]] район, в Кюстендилското [[Краище (област)|Краище]], по поречието на река [[Драговищица]] и десния и приток - река Ломница. През селото минава шосето Кюстендил - Босилеград.Селото е разпръснат тип, образувано от махали : Корнец, Деданиковци, Цветкова, Бабабоневска, Славковци, Райковци, моралийска, Селище, Янковци и Дядо Никова махала.
== Население ==
== Население ==
{| {{prettytable}}
{| {{prettytable}}

Версия от 15:18, 11 декември 2009

Долно Уйно
Общи данни
Население16 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина692 m
Пощ. код2560
Тел. код07938
МПС кодКН
ЕКАТТЕ22862
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)
Долно Уйно в Общомедия

Долно Уйно е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.

География

Село Долно Уйно се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по поречието на река Драговищица и десния и приток - река Ломница. През селото минава шосето Кюстендил - Босилеград.Селото е разпръснат тип, образувано от махали : Корнец, Деданиковци, Цветкова, Бабабоневска, Славковци, Райковци, моралийска, Селище, Янковци и Дядо Никова махала.

Население

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2009
Население 209 346 525 550 494 273 240 138 120 25

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Долно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 17 ергени и 7 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Долна Уйна към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.

През 1893 г. селото има 6358 декара землище, от които 3542 дка гори, 1812 дка ниви, 134 дка естествени ливади, 654 дка посища и мери и 216 дка овощни градини и се отглеждат 366 овце, 620 кози, 189 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници.Развити са домашните занаяти; има воденица.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

В селото е открито училище през 1906 г., което от 1920 г. е в собствена сграда. През 1920 г. е открита пощенска станция, през 1928 г. е учредено читалище "Пробуда".

През 1956 г. е учредено ТКЗС"Драговищица", което от 1979 г. е в състава на АПК "Драговищица" - с.Драговищица.

Селото е електрифицирано (1955) и водоснабдено (1962). Главната улица е асфалтирана. Построени са нова пощенска станция и ученически интернат.

Религии

Село Долно Уйно принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

Исторически, културни и природни забележителности

  • Оброк "Свети Илия". Намира се на около 300 м. югоизточно от училището в местността "Свети Илия". На мястото има следи от крепостен зид.

Редовни събития

Личности

Литература

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.404-409;
  • Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.761-762;
  • Андонов, Боян. Горно и Долно Уйно. София, 1987 г., 307 с.;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.196;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част І. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.26-28;

Външни препратки

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.

Шаблон:Мъниче селища в България