Покръстване на помаците (1912 – 1913): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Премахната редакция 2869700 - спорно е дали пряко насилие е прилагано масово; има я оценката на Карнегиевата комисия |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Baptizing the village of Devin.jpg|дясно|мини|250п|Сцена от покръстването в [[Девин]].]] |
[[Файл:Baptizing the village of Devin.jpg|дясно|мини|250п|Сцена от покръстването в [[Девин]].]] |
||
'''Покръстването на помаците от 1912 и 1913 г.''', известно още като „кръстилката“, е |
'''Покръстването на помаците от 1912 и 1913 г.''', известно още като „кръстилката“, е масово покръстване на [[помаци|българите-мохамедани]] от [[Родопи]]те, [[Западна Тракия]] и Източна [[Македония (област)|Македония]], извършено под ръководството на [[Българската православна църква|българската православна църква]] (БПЦ) в края на 1912 година<ref>{{cite book |
||
| last = Арденски |
| last = Арденски |
||
| first = Владимир |
| first = Владимир |
||
Версия от 23:01, 24 декември 2009
Покръстването на помаците от 1912 и 1913 г., известно още като „кръстилката“, е масово покръстване на българите-мохамедани от Родопите, Западна Тракия и Източна Македония, извършено под ръководството на българската православна църква (БПЦ) в края на 1912 година[1] и в първите месеци на 1913 г. Започнато в разгара на Първата балканска война, то цели приобщаване на помаците към останалите българи чрез приемането на християнството. Покръстени са общо около 200 000 души[2] с методи, определени като „принудителни“ от разследващата комисия на Карнегиевата фондация за международен мир.[3] Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на Иван Евстратиев Гешов, но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на Междусъюзническата война. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като Гоце Междуречки. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от Христо Чернопеев, Тане Николов, Иван Ботушанов и други войводи на бившите ВМОРО и ВМОК.[4]
Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на исляма.[5] Макар че десетилетия наред дейци на БПЦ защитават покръстването, през 1934 година Светият Синод определя тези насилствени действия като „черно петно за светата ни църква“.[6]
Външни препратки
- Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.
- Покръстването на българите мюсюлмани
- The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878
- Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония
Източници
- ↑ Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, [2005]. ISBN 954-8176-96-3. с. 66.
- ↑ Стоянова, Пл. Покръстването на българите мюсюлмани, стр. 2-3, в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295
- ↑ Доклад на международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни (Карнегиева анкета), в: Другите Балкански войни, Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, стр. 146 (от сайта „Книги за Македония“, 05.06.2009)
- ↑ Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113.
- ↑ Стоянова, Пл. Покръстването на българите мюсюлмани, стр. 10, в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295
- ↑ Елдъров, С., пос. съч., с. 115.