Български орел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 33: Ред 33:
общо 632 записа
общо 632 записа
</small>
</small>

== Външни препратки ==
* [http://www.encyclopedia.bg/enc1/demo/pril/images/14112.JPG Снимка на заглавната част на вестника]
* [http://www.novinar.net/data/2009-05-09/20090427_0168_330X260.jpg Снимка на първа страница на вестника]
[[Категория:Исторически вестници]]
[[Категория:Исторически вестници]]
[[Категория:Български вестници]]
[[Категория:Български вестници]]

Версия от 10:13, 2 януари 2010

„Български орел - известник граждански,търговски и книжовен“ [1] или накратко Български орел е първият [2] български информационен и общообразователен вестник.

Той излиза в Лайпциг в три броя на следните дати: 20 април, 20 септември 1846 г., и на 1 януари 1847 г. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид, и формат говорят за това, че е вестник [3].

Стилът на писане във вестника е бил близък до говоримия през Възраждането народен език.

Броеве

Излизат три броя с различни заглавия и тираж 500.

Първи брой 20 април 1846 г., със заглавието "Български орел", служи за свикване. Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модернита тогава програми. Уводната му статия е наречена "свикване", чийто финал агитира хората да станат абонати на вестинка. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на "Български орел". Обръщението, с което започва е "Здравейте, милички..."

Втори брой 20 септември 1846 г. излиза под заглавието "Български народен Известник" - едно максимално неутрално заглавие, тъй като до онзи момент терминът "вестник" е все още непознатат.

Трети брой на 1 януари 1847 озаглавен "Българският орел". Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели.Дава актуална и амбициозна информация за времето си.

След като спира издаването на този вестник Иван Богорив след 2 години започва издаването на "Цариградски вестник", който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.

Източници

  1. Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996
  2. Вестникът като учебник, Елена Гетова
  3. "По име, по програма, по формат и външен вид той е замислен като вестник" в Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 86

Google библиография

  1. Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996 - стр. 121-122, 312
  2. ред. Стойко Божков, История на българската литература: Литература на Възраждането, Институт за литература (Българска академия на науките), Българска академия на науките, 1966 - стр. 18, 107, 188
  3. Георги Боршуков, История на българската журналистика: 1844-1877, 1878-1885, Наука и изкуство, 1976 - стр. 49, 61-62
  4. Г. Боршуков, Журналистиката на Г. С. Раковски, сп. Romanistische Arbeiten, Volume 57, ред. Carl Voretzsch, стр. 199 (210, 215)
  5. Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 83, 85-86
  6. Иван Андреев Богоров, И се започна с "Български орел", изд. Български писател, 1983, стр. 48
  7. Bulgarian historical review. Revue bulgare d'histoire, Volumes 4-5, House of the Bulgarian Academy of Sciences, 1977
  8. Иван Богоров и българският книжовен език (По случай 175 години от рождението на книжовника и 150 години от издаването на първия брой на в. "Български орел"), сп. Български език, бр. 46, ИБЕ, БАН, 1996, стр. 10

общо 632 записа

Външни препратки