Български орел: Разлика между версии
м →Броеве |
|||
Ред 33: | Ред 33: | ||
общо 632 записа |
общо 632 записа |
||
</small> |
</small> |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://www.encyclopedia.bg/enc1/demo/pril/images/14112.JPG Снимка на заглавната част на вестника] |
|||
* [http://www.novinar.net/data/2009-05-09/20090427_0168_330X260.jpg Снимка на първа страница на вестника] |
|||
[[Категория:Исторически вестници]] |
[[Категория:Исторически вестници]] |
||
[[Категория:Български вестници]] |
[[Категория:Български вестници]] |
Версия от 10:13, 2 януари 2010
„Български орел - известник граждански,търговски и книжовен“ [1] или накратко Български орел е първият [2] български информационен и общообразователен вестник.
Той излиза в Лайпциг в три броя на следните дати: 20 април, 20 септември 1846 г., и на 1 януари 1847 г. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид, и формат говорят за това, че е вестник [3].
Стилът на писане във вестника е бил близък до говоримия през Възраждането народен език.
Броеве
Излизат три броя с различни заглавия и тираж 500.
Първи брой 20 април 1846 г., със заглавието "Български орел", служи за свикване. Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модернита тогава програми. Уводната му статия е наречена "свикване", чийто финал агитира хората да станат абонати на вестинка. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на "Български орел". Обръщението, с което започва е "Здравейте, милички..."
Втори брой 20 септември 1846 г. излиза под заглавието "Български народен Известник" - едно максимално неутрално заглавие, тъй като до онзи момент терминът "вестник" е все още непознатат.
Трети брой на 1 януари 1847 озаглавен "Българският орел". Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели.Дава актуална и амбициозна информация за времето си.
След като спира издаването на този вестник Иван Богорив след 2 години започва издаването на "Цариградски вестник", който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.
Източници
- ↑ Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996
- ↑ Вестникът като учебник, Елена Гетова
- ↑ "По име, по програма, по формат и външен вид той е замислен като вестник" в Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 86
Google библиография
- Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996 - стр. 121-122, 312
- ред. Стойко Божков, История на българската литература: Литература на Възраждането, Институт за литература (Българска академия на науките), Българска академия на науките, 1966 - стр. 18, 107, 188
- Георги Боршуков, История на българската журналистика: 1844-1877, 1878-1885, Наука и изкуство, 1976 - стр. 49, 61-62
- Г. Боршуков, Журналистиката на Г. С. Раковски, сп. Romanistische Arbeiten, Volume 57, ред. Carl Voretzsch, стр. 199 (210, 215)
- Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 83, 85-86
- Иван Андреев Богоров, И се започна с "Български орел", изд. Български писател, 1983, стр. 48
- Bulgarian historical review. Revue bulgare d'histoire, Volumes 4-5, House of the Bulgarian Academy of Sciences, 1977
- Иван Богоров и българският книжовен език (По случай 175 години от рождението на книжовника и 150 години от издаването на първия брой на в. "Български орел"), сп. Български език, бр. 46, ИБЕ, БАН, 1996, стр. 10
общо 632 записа