Генерални щати (Франция): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Генералните щати''' са върховен орган на държавната власт във [[Франция]] от [[14 век|XIV]] до [[18 век|XVIII век]]. Тяхната роля се променя с времето. Названието им означава "Общо събрание", тоест сърбание на представители на всички провинции в държавата, но тези провинции имат своята автономия и там решават само някои общи въпроси. Генералните щати са съсловна организация, тоест там се работи и гласува по съсловия - [[духовенство]] - само висшето; [[аристокрация]] - предимно средната, тъй като [[херцог|херцозите]] и [[граф|графовете]] считат, че са над това; и [[трето съсловие]] - представители на градските съвети, кметове на градове и на селски общини, ръководители на еснафи.
'''Генералните щати''' са върховен орган на държавната власт във [[Франция]] от [[14 век|XIV]] до [[18 век|XVIII век]]. Тяхната роля се променя с времето. Названието им означава "Общо събрание", тоест сърбание на представители на всички провинции в държавата, но тези провинции имат своята автономия и там решават само някои общи въпроси. Генералните щати са съсловна организация, тоест там се работи и гласува по съсловия - [[духовенство]] - само висшето; [[аристокрация]] - предимно средната, тъй като [[херцог|херцозите]] и [[граф|графовете]] считат, че са над това; и [[трето съсловие]] - представители на градските съвети, кметове на градове и на селски общини, ръководители на еснафи.


Генералните щати са свикани за пръв път през 1302 г. от [[Филип IV]] по време на конфликта му с римския [[папа]] [[Бонифаций VIII]] (във връзка с облагането на духовенството с допълнителни данъци. Чрез тях кралят се стреми да си осигури подкрепата на нацията за изпълнението на външната политика. Този факт има значение, тъй като именно чрез Генералните щати короната и градските представители съумяват да координират действията си против аристокрацията. От самото начало щатите се формират като орган, който може да определя данъците в кралството, което им дава голяма власт и кралете често се принуждават да ги свикват, за да се снабдят с пари, но по време и след [[Стогодишна война|Стогодишната война]] короната изработва механизъм за самостоятелно събиране на данъците, което я прави независима от всякакви представителни органи. Поради това през [[15 век|XV]] и [[16 век|XVI век]] те се свикват рядко и умишлено нередовно и то по-скоро по инициатива на губещата силите си аристокрация. За последен път в процеса на засилването на кралската власт са свикани през 1614 г. при [[Луи XIII]][, след което кралете придобиват достатъчно сила, за да прекъснат напълно съществуването им. Едва през май 1789 г. в навечерието на [[Френска революция|Френската революция]] те са свикани отново в опит да оправят тежкото положение на кралските финанси. Още през юни традиционната структура се разпада, третото съсловие обявява, че създава Национално събрание и Генералните щати престават да работят.
Генералните щати са свикани за пръв път през 1302 г. от [[Филип IV]] по време на конфликта му с римския [[папа]] [[Бонифаций VIII]] (във връзка с облагането на духовенството с допълнителни данъци. Чрез тях кралят се стреми да си осигури подкрепата на нацията за изпълнението на външната политика. Този факт има значение, тъй като именно чрез Генералните щати короната и градските представители съумяват да координират действията си против аристокрацията. От самото начало щатите се формират като орган, който може да определя данъците в кралството, което им дава голяма власт и кралете често се принуждават да ги свикват, за да се снабдят с пари, но по време и след [[Стогодишна война|Стогодишната война]] короната изработва механизъм за самостоятелно събиране на данъците, което я прави независима от всякакви представителни органи. Поради това през [[15 век|XV]] и [[16 век|XVI век]] те се свикват рядко и умишлено нередовно и то по-скоро по инициатива на губещата силите си аристокрация. За последен път в процеса на засилването на кралската власт са свикани през 1614 г. при [[Луи XIII]], след което кралете придобиват достатъчно сила, за да прекъснат напълно съществуването им. Едва през май 1789 г. в навечерието на [[Френска революция|Френската революция]] те са свикани отново в опит да оправят тежкото положение на кралските финанси. Още през юни традиционната структура се разпада, третото съсловие обявява, че създава Национално събрание и Генералните щати престават да работят.


[[Категория:История на Франция]]
[[Категория:История на Франция]]

Версия от 17:48, 5 януари 2010

Генералните щати са върховен орган на държавната власт във Франция от XIV до XVIII век. Тяхната роля се променя с времето. Названието им означава "Общо събрание", тоест сърбание на представители на всички провинции в държавата, но тези провинции имат своята автономия и там решават само някои общи въпроси. Генералните щати са съсловна организация, тоест там се работи и гласува по съсловия - духовенство - само висшето; аристокрация - предимно средната, тъй като херцозите и графовете считат, че са над това; и трето съсловие - представители на градските съвети, кметове на градове и на селски общини, ръководители на еснафи.

Генералните щати са свикани за пръв път през 1302 г. от Филип IV по време на конфликта му с римския папа Бонифаций VIII (във връзка с облагането на духовенството с допълнителни данъци. Чрез тях кралят се стреми да си осигури подкрепата на нацията за изпълнението на външната политика. Този факт има значение, тъй като именно чрез Генералните щати короната и градските представители съумяват да координират действията си против аристокрацията. От самото начало щатите се формират като орган, който може да определя данъците в кралството, което им дава голяма власт и кралете често се принуждават да ги свикват, за да се снабдят с пари, но по време и след Стогодишната война короната изработва механизъм за самостоятелно събиране на данъците, което я прави независима от всякакви представителни органи. Поради това през XV и XVI век те се свикват рядко и умишлено нередовно и то по-скоро по инициатива на губещата силите си аристокрация. За последен път в процеса на засилването на кралската власт са свикани през 1614 г. при Луи XIII, след което кралете придобиват достатъчно сила, за да прекъснат напълно съществуването им. Едва през май 1789 г. в навечерието на Френската революция те са свикани отново в опит да оправят тежкото положение на кралските финанси. Още през юни традиционната структура се разпада, третото съсловие обявява, че създава Национално събрание и Генералните щати престават да работят.