Сицилианска вечерня: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
| жертви2 = |
| жертви2 = |
||
}} |
}} |
||
'''Сицилианската вечерня''' е анти[[анжу]]йско [[въстание]] в [[Сицилия]], насочено срещу властта на [[крал]] [[Карл I Анжуйски|Шарл I Анжуйски]], което избухва на [[31 март]] [[1282]] г. Въстанието е инспирирано от [[Император на Византия|византийския император]] [[Михаил VIII Палеолог]], който вербува за целта на плана [[Кралство Арагон|арагон]]ския крал [[Педро III]], който с оглед на събитията поставя острова под [[суверенитет]]а си. По този начин е провалена [[Втора анжуйска коалиция|Втората анжуйска коалиция]] под |
'''Сицилианската вечерня''' е анти[[анжу]]йско [[въстание]] в [[Сицилия]], насочено срещу властта на [[крал]] [[Карл I Анжуйски|Шарл I Анжуйски]], което избухва на [[31 март]] [[1282]] г. Въстанието е инспирирано от [[Император на Византия|византийския император]] [[Михаил VIII Палеолог]], който вербува за целта на плана [[Кралство Арагон|арагон]]ския крал [[Педро III]], който с оглед на събитията поставя острова под [[суверенитет]]а си. По този начин е провалена [[Втора анжуйска коалиция|Втората анжуйска коалиция]] под [[егида]]та на Шарл I Анжуйски, насочена срещу възстановената от [[Палеолози]]те Византия през [[1261]] г. |
||
== Причини == |
== Причини == |
||
Версия от 21:30, 5 януари 2010
| Сицилианска вечерня | |||
| Гвелфи и гибелини | |||
 Сицилианската вечерня, Франческо Хайес, 1846 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1282 година | ||
| Място | Сицилия | ||
| Резултат | загуба на Карл I Анжуйски от Византия | ||
| Територия | Сицилия | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
| Сицилианска вечерня в Общомедия | |||
Сицилианската вечерня е антианжуйско въстание в Сицилия, насочено срещу властта на крал Шарл I Анжуйски, което избухва на 31 март 1282 г. Въстанието е инспирирано от византийския император Михаил VIII Палеолог, който вербува за целта на плана арагонския крал Педро III, който с оглед на събитията поставя острова под суверенитета си. По този начин е провалена Втората анжуйска коалиция под егидата на Шарл I Анжуйски, насочена срещу възстановената от Палеолозите Византия през 1261 г.
Причини
Съзаклятническото въстание избухва в Палермо и е насочено срещу френското (на франките) господство над Сицилия под формата на учреденото на територията и от 1268 г. Сицилианско кралство. Въстанието става известно като Сицилианска вечерня.
Сред причините за въстанието се сочат окончателното закрепостяване на селяните, насилията на френските рицари, злоупотребите на длъжностните лица, преместването на столицата на кралството от Палермо в Неапол и т.н., но скритата и истинска причина за вълненията е заговор срещу властта на Анжуйците.
Повод за бунта стават оскърбленията, отправени към сицилианските жени от френски войници. През април вълненията обхващат целия остров и повечето французи които пребивават в Сицилия (около 4 000) са убити. Арагонският крал Педро III е повикан на помощ и пристига с арагонския флот в Сицилия през септември 1282 г. Сицилианска вечерня е подмолно подпомагана и инспирирана от византийския император Михаил VIII Палеолог, обслужвайки най-вече неговите интереси по утвърждаването на нововъзстановена Византия след превземането на Константинопол през 1261 г.
Дипломатически успех за Палеолозите
Сицилианската вечерня се приема за най-успешната дипломатическа офанзива на късна Византия, тъй като "вади от играта" най-големия византийски противник и инициатор на антивизантийски коалиции.
През 1281 година за папа е избран Мартин IV, който преди това е послушен на Анжуйците френски кардинал. Следвайки внушенията на Шарл I Анжуйски, новия папа обявява византийския император за детрониран заради неуспеха си да приложи Лионската уния на практика. Папата призовава всички християнски владетели да преустановят отношенията си с нововъзстановена Византия. От своя страна Шарл I Анжуйски е постигнал споразумение с титулярния латински император на Константинопол Филип за съвместни действия срещу Византия. Сицилианската вечерня осуетява антивизантийските планове и намерения на Шарл I Анжуйски.[1]
Източници
- ↑ Матанов, Христо. Балкански хоризонти (част 1), стр. 143. Парадигма, ISBN 954-9536-98-X, 2007.