Юпитер (бог): Разлика между версии
м Робот Добавяне: an:Chupiter (mitolochía) |
м Робот Добавяне: id:Jupiter (mitologi) |
||
Ред 60: | Ред 60: | ||
[[hu:Iuppiter]] |
[[hu:Iuppiter]] |
||
[[ia:Jupiter (mythologia)]] |
[[ia:Jupiter (mythologia)]] |
||
[[id:Jupiter (mitologi)]] |
|||
[[it:Giove (divinità)]] |
[[it:Giove (divinità)]] |
||
[[ja:ユーピテル]] |
[[ja:ユーピテル]] |
Версия от 13:26, 6 януари 2010
- Вижте пояснителната страница за други значения на Юпитер.
Юпитер (Шаблон:Lang-laJuppiter) е главният бог в римския пантеон - бог на небето, дневната светлина и бурите, пръв сред боговете и властелин на света. Син е на Сатурн и на Рея, съпруг на Юнона. Името Juppiter идва от Jovis Pater, а то от глагола iuvare, „помагам“ и Pater („баща“), като първоначалното име е Diovis, „блестящ“, Diespiter, Dispater, „баща на деня“.
Юпитер наследява по-стари италийски божества и затова функциите му са доста разнообразни - освен бог-гръмовержец, той покровителства земеделието, пазител е на границите, защитник на свободата, гарант на клетвите, бог на победоносната война и др. При създаването на Римската империя, Юпитер става покровител на императорите. Атрибутите му са брада, жезъл и мълния. Някои изследователи го смятат и за наследник на по-старо божество, дух на дърветата, за което говорят някои от епитетите му: Фругифер (плодоносен), Фагутал (бук), Румин (смокиня), Вимин (тръстика). Като Юпитер Лапис е почитан и под формата на камък. Отъждествен е с гръцкия Зевс.
Култ
Най-големият храм в Древен Рим е на Юпитер и се намира на хълма Капитолий. Там е почитан заедно с Юнона и Минерва, формирайки така Капитолийската Триада. Строежът на този храм е започнат от Тарквиний Приск и завършва при последният римски цар, Тарквиний Горди. При управлението на Сула, храмът е опожарен; при възстановяването му е издигната още по-величествена постройка. Храмове на Юпитер предимно са построявани в новите колониални градове на римляните.
Като бог на светлината на него са посветени дните на пълнолуние (иди), почитан е (като бог на небето) и по планинските върхове.
По-късно, при проникването на източни култове в Римската империя с Юпитер са отъждествени боговете Баал, Серапис и др. С него е отъждествен и келтския бог Таранис (почитан е под името Юпитер Таранис),
Епитети
- Оптим Максим Сотер (Optimus Maximus Soter) - най-добрият, най-великият, спасител. Това е името му в римския държавен култ.
- Целестис (Caelestis) - небесен
- Фулгуратор, Фулгур (Fulgurator, Fulgur) - мълниеносен (заповедник на мълниите)
- Тонанс (Tonans) - гърмящ (изпращащ гръмотевици)
- Луцетий (Lucetius) - от „lux“ - светлина
- Плувий (Pluvius) - изпращащ дъжд
- Феретриус, Феретрий (Feretrius) - грижещ се за победоносна война, богата на трофеи и плячка. С Юпитер Феретрий е свързан обичаят на триумфа
- Виктор (Victor) - даряващ победа
- Консерватор (Conservator) - пазещ войската
- Статор (Stator) - вдъхващ сила и издръжливост на римските войници, за да не отстъпват в битка.
- Термин (Terminus) - пазител на границите
- Либертас (Libertas) - пазител на свободата
- Дапалис (Dapalis) - от „daps“ трапеза, устройвана от земеделеца, преди да започне сеитбата. Като Дапалис, Юпитер покровителства земеделието. На него са посветени и виналиите - празниците при събирането на гроздето.
- Лациарис (Latiaris) - покровител на латинските племена
- Укселин (Uxellinus) - като бог на високите планини
|