Елия Евдокия

Елия Лициния Евдокия
византийска императрица
Св. Евдокия, икона от 10 в.
Лични данни
Родена	401 г. Атина
Починала	20 октомври 460 г. Йерусалим
Семейство
Брак	император Теодосий II
Баща	Леонтий
Елия Лициния Евдокия в Общомедия

Атиниада, прекръстена Елия Лициния Евдокия (401-460), е византийска императрица, съпруга на император Теодосий II.

Атиниада е родена в Атина. Тя е дъщеря на софиста Леонтий, от когото получава добри познания в областта на литературата и реториката. Традиционната история, разказана от Йоан Малала и други средновековни автори, е, че алчните братя на Атиниада я лишили от полагащата ѝ се скромна част от бащиното ѝ наследство, поради което тя се обърнала за възмездие към императорския двор в Константинопол. Блестящата ѝ изява в двора привлякла вниманието на Теодосий и сестра му Пулхерия, която направила Атиниада своя придворна дама, подготвяйки я за съпруга на императора.

Атиниада приема християнството и сменя името си на Елия Лициния Евдокия, след което на 7 юли 421 г. се омъжва за Теодосий II. Две години по-късно Елия Евдокия получава и титлата Августа. Новата императрица се отплаща на братята си като прави единия, Валерий, консул, а по-късно и стратег на Тракия, а другия, Гезий, издига до длъжността префект на Илирик.

Други съвременни на Елия Евдокия автори, като Сократ Схоластик и Йоан Панонски, предават събитията с повече подробности, но пропускат заслугата на Пулхерия за брака на Евдокия и Теодосий. Те обаче наблягат на влиянието, което Евдокия има в императорския двор, както и на застъпничеството ѝ за езичниците и евреите.

Евдокия и Теодосий II имат три деца:

• Лициния Евдокия (422-462)
• Аркадий
• Флацила

През 438-439 Елия Евдокия е на поклонение в Йерусалим, откъдето донася множество ценни реликви. По време на престоя си в Антиохия тя дарява средства за възстановяване на сградата на местния сенат. Връщайки се в Константинопол, Елия се оказва изолирана заради завистта на Пулхерия и неоснователните подозрения в лоюбовна връзка и заговор с протежето си Павлиний, командир на императорската стража.

След последвалата екзекуция на Павлиний през 440 г. Елия Евдокия се завръща в Йерусалим, където е обвинена в убийството на един офицер, изпратен да убие двама от нейните придружители. Заради този акт Елия губи някои от привилегиите си. Въпреки това тя продължава да оказва голямо влияние. Елия Евдокия е съпричастна към въстанието на Сирийските монофизити от 453 г., отлъчена е и от Православната църква. Въпреки това по-късно тя се сдобрява с Пулхерия и отново е приета в лоното на Православната църквата.

Елия Евдокия умира на 20 октомври 460 г. в Йерусалим и е погребана в църквата "Св. Стефан", която е построена с нейни средства. Малко преди смъртта си Евдокия се оплаква на един духовник, че е невинна по обвиненията в прелюбодейство с Павлиний и че е станала жертва на клевети.

През последните години от живота си Елия Евдокия се занимава усилено с литература. Съчинява стихове както на героическа тематика (за победата на римляните над персите), така и на религиозна - една нейна поема за св. Киприан става е много популярна през средновековието.

Заради приносите си към Православната църква, от която е била отлъчвана приживе, Елия Евдокия е почитана като светица, чийто празник се чесва на всеки 13 август.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Aelia Eudocia“ и страницата „Евдокия (супруга Феодосия II)“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.