Синестезия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
на цветовете и с конструкцията на окръжността на цветовете [[Исак Нютон]] повлиява на |
на цветовете и с конструкцията на окръжността на цветовете [[Исак Нютон]] повлиява на |
||
нашето днешно разбиране за въприятието и теорията на |
нашето днешно разбиране за въприятието и теорията на |
||
цветовете. Той се приема за първият откривател на явлението |
цветовете. Той се приема за първият откривател на явлението. По-късно, в средата на 20-ти век, учените и главно психолозите продължават изследването му в по-задълбочен смисъл. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 23:36, 10 януари 2010
Синестезия (от гръцки syn - заедно и aishesis - усещане ) означава смесено възприятие. Това е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано.
Хората със синестезия се наричат синестети. Един синестет би могъл да вижда в съзнанието си музиката в цветове или форми, или пък представите му за числата и буквите да са оцветени в различни цветове. Свързването с цвят е най-характерно, въпреки че има доста доказани случаи, в които се прави връзка със звук. Обичайно в съзнанието си човекът синестет вижда цифри, букви, но също и музика, емоции и хора в определен цвят или си ги представя по определен музикален начин. Една основна форма на синестезия представлява свързването на цветове и графеми (цифри и букви). Най-разпространено е проявата на това състояние в детството. Въпреки, че синестезията се предава генетично, тя не се смята за заболяване, а по - скоро за явление. Синестетите възприемат всичко напълно адекватно и нормално, но от друга страна са надарени с много силна памет.
През 1666 година със своите изследвания, откриването на спектърът на цветовете и с конструкцията на окръжността на цветовете Исак Нютон повлиява на нашето днешно разбиране за въприятието и теорията на цветовете. Той се приема за първият откривател на явлението. По-късно, в средата на 20-ти век, учените и главно психолозите продължават изследването му в по-задълбочен смисъл.
Източници
Shreeve, James "The Mind Is What the Brain Does." National Geographic(March 2005), 2-31