Презумпция

Презумпциите и фикциите са правно-технически средства, чрез които се установяват връзки между факти от действителността и техните правни последици.

Презумпция

Презумпцията е средство, чрез което съдим от един известен факт за наличието на втори неизвестен факт. В правото презумпциите са последиците, които правораздаващите органи извличат от един известен факт за друг неизвестен факт. Чрез тях в правото се доказват факти, които са само вероятни. Презумпциите могат да бъдат законови или човешки, в зависимост от това дали са предвидени в закона или следват човешката логика. След като са споменати в изричен текст от закона, това прави законовите презумпции безспорни и категорични. От друга страна човешките презумпции са част от човешкото мислене, те са логични и юридическата обосновка често е основана на тях. Презумпциите могат да бъдат и оборими или необорими, взависимост от това дали могат да бъдат доказвани.

Фикция

Фикцията е необоримо, правомерно и съзнателно предположение за факт, извършено противно на доказаните досега факти по конкретен случай. Фикцията е част от човешкото въображение и благодарение на нея са създадени множество научни теории и факти. Фикцията е съзнателно отклоняване от реалността и рационалното мислене. Фикцията е и неотменима част от правото, защото тя спомага за разрешаването на казуси, които следват справедлива логика, но не се опират на фактическата действителност.

Източници

„Обща теория на правото“- проф. Р.Ташев