Никола Мирчев: Разлика между версии
разширяване |
|||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
{{сорткат|Мирчев, Никола}} |
{{сорткат|Мирчев, Никола}} |
||
[[Категория:Български художници]] |
[[Категория:Български художници]] |
||
[[Категория:Кюстендилски художници]] |
|||
[[Категория:Председатели на СБХ]] |
[[Категория:Председатели на СБХ]] |
||
Версия от 19:10, 11 януари 2010
| Никола Мирчев | |
| български художник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Никола Стоилов Мирчев е български художник — живописец, илюстратор и карикатурист.
През 1948 г. завършва специалност живопис в Художествената академия в класа на професор Илия Петров. Мирчев взима участие в антифашисткото движение и то впоследствие се превръща в една от основните теми на творчеството му, наред с историческото минало на България и борбата за национално освобождение. Сред известните му картини са „Април 1876“ (1966), „Румена воевода“ (1969), „От кога се зора зазорила“ (1969), „Дядо Ильо войвода“ (1971). Рисува портрети на лидери на пролетарското движение като Владимир Илич Ленин, Феликс Дзерджински, Емил Шекерджийски, Димитър Благоев, Тодор Живков, на хора от семейството си, както и един автопортрет през 1971 г.
Мирчев е и карикатурист, един от основателите на сатиричният вестник „Стършел“ през 1946 г. Карикатурите му са на външнополитическа тематика и се отличават с експресивен рисунък, силна типизация на образите и сарказъм. Занимава се и с художествено оформление, като създава политически плакати и илюстрира много книги, сред които:
- „Български народни приказки“ от Ран Босилек,
- „Тютюн“ от Димитър Димов,
- „Ленко“ от Георги Караславов,
- „Чипоноско в подземния свят“ от Йордан Милтенов,
- „Няма що“ от Емилиян Станев.[1]
Между 1950 и 1952 г. е организационен секретар на Съюза на българските художници; негов главен секретар в периодите 1953-1955 и 1963-1965, и председател от 1970 до смъртта си през 1973 г. По време на мандата му е построен изложбеният център на Съюза на ул. „Шипка“ 6 в София.[2]
Никола Мирчев е двукратен носител на Димитровска награда през 1951 и 1972 г., през 1970 г. е удостоен със званието „народен художник“, носител на орден „Георги Димитров“ за 1971 г.[1] Умира в Париж, където е на лечение. Посмъртно, през 1974 г. излиза книгата на Атанас Стойков, „Никола Мирчев“ (изд. „Български художник“).
Неговият син, Ивайло Мирчев, също е художник и председател на СБХ от 2004 г.
Източници
- ↑ а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987
- ↑ Арт гилдията чества 35 години от създаването на софийския Бобур, в-к „Стандарт“, 20 декември 2007
Външни препратки
- Спомени за Никола Мирчев, Георги Струмски, в-к „Дума“