Горно Уйно: Разлика между версии
Ред 99: | Ред 99: | ||
<!-- === Кухня === --> |
<!-- === Кухня === --> |
||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
<gallery perrow=5> |
<gallery perrow=5></center> |
||
File:G.Uyno.3.JPG |
File:G.Uyno.3.JPG |
||
File:G.Uyno.4.JPG |
File:G.Uyno.4.JPG |
Версия от 14:30, 12 януари 2010
Горно Уйно е село в Западна България - община Кюстендил, Област Кюстендил.
Горно Уйно | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 10 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 718 m |
Пощ. код | 2561 |
Тел. код | 07938 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 16995 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Горно Уйно в Общомедия |
География
Село Горно Уйно се намира в планински район, северозападно от гр. Кюстендил, в Кюстендилското Краище, по поречието на река Уйненщица, по протежението на долината Джетово, на границата между Ушинска планина и Земенска планина.
Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Дръндева; Брестов дол; Здравкова; Крецул (Горни и Долни); Селото; Джалева; Олтоманци; Момчилова; Дудева; Панагонова; Амиджина; Цръвиличка; Антонова; Костова; Присойчани.
В миналото селото е имало общо 33 махали. С правителствени разпореждания 19 махали са преселени през 1938 г. в Новопазарско, а през 1950 г. - в Пловдивско, Врачанско и Плевенско.
Население
Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2008 |
Население | 1040 | 1317 | 1379 | 1295 | 916 | 314 | 172 | 136 | 120 | 89 | 17 |
История
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Горно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 49 домакинства, 33 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Горна Уйна към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 2 данъкоплатци. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Горне Удине. През 1866 г. в турски регистри е отразено под името Горна Цино със 102 домакинства и 684 жители.
Горно Уйно е гранично село от 1919 г., когато според Ньойския мирен договор Босилеград и селата от околията му са придадени към Кралство на сърби, хървати и словенци. Западната граница на селото с дължина 12 км съвпада с българо-срьбската граница. Това е изолирало селото, защото е прекъснало стария път от Кюстендил към Враня и Ниш.
В края на XIX век селото има 21818 декара землище, от които 11680 дка гори, 8548 дка ниви, 325 дка естествени ливади, 1031 дка посища и мери и 234 дка овощни градини и се отглеждат 2561 овце, 754 кози, 378 говеда и 158 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници.Развити са домашните занаяти; има 15 воденици и 1 керемидарница.
През 1866 г. е построена църквата "Свети Георги".
През 1858 г. е открито училище, което първоначално се помещава в частна къща, а от 1882 г. - в църковна сграда. През 1883 г. е построена нова училищна сграда, която се достроява през 1926 г.
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Горно Уйно е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
През 1924 г. е основано читалище "Златна долина", а през 1941 г. - Кредитна кооперация "Свети Георги". След въвеждане на банковия монопол върху кредитната дейност, кооперацията се трансформира в потребителна под името "Златна долина"; през 1949 г. става селкооп, а от 1953 г. е присъединена към Селкооп "Съгласие" - с.долно Уйно.
През 1957 г. е учредено ТКЗС"Граничар", което от 1979 г. е в състава на АПК "Драговищица" - с.Драговищица.
Селото е електрифицирано (1957) и водоснабдено (1978). Главните улици са асфалтирани (1979). Построени са нов културен дом (1979) селкооп и други стопански постройки. В селото е създаден рибарник на Държавно лесничейство - Кюстендил.
Религии
Село Горно Уйно принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
В селото има кметски наместник.
Исторически, културни и природни забележителности
- Възрожденска църква “Свети Георги” Църквата се намира в село Горно Уйно, в една котловина, обградена от хълмиста местност. Възпоменателна кръгла плоча, взидана на задната стена, е с надпис: „21000 гроша шо са ошле пари за църквата". Там е отбелязана и датата на построяването на църквата - 1866 г. Иконите на иконостаса са през 1867 г. от неизвестен живописец. Стенописите датират от 1892 г. и са дело на Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Република Македония.
- Оброк "Свети Атанас Летни". Намира се на около 500 м. югозападно от църквата в местността "Свети Атанас". На мястото има следи от стара църква.
- Оброк "Мала Богородица" . Намира се на около 2,5 км. югозападно от църквата, в местността "Манастира, в дола Дождевица под връх Плазая. На мястото има следи от стара църква.
- Оброк "Свети Илия". Намира се на около 1,7 км. югоизточно от църквата, в местността "Кръстатото дърво".
Редовни събития
Личности
- Владимир Бонев (р.03.11.1917) - народен представител (1958-1981),председател на Народното събрание (1972-1981);
- Илия Тасев (р.12.07.1925) философ, професор, д-р на философските науки;
Литература
- Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.409-418;
- Велков, Иван и Данов, Христо. Новооткрити старини - Известия на Археологическия институт XII, 1938 г., с.433-449;
- Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.16;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.683-684;
- Андонов, Боян. Горно и Долно Уйно. София, 1987 г., 307 с.;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.141;
- Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част І. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.20-22;
Други
Галерия
Външни препратки
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
|