Възприятие: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
слети приноси на потребител:Надя Иванова от статията Възприемане // {{експерт|психология}}
Ред 1: Ред 1:
{{експерт|психология}}
{{обработка|дописване, форматиране}}
'''Възприятието''' е познавателен психичен процес, при който в [[съзнание]]то се отразява даден [[дразнител]] в неговата цялост при непосредственото му въздействие върху сетивата.
'''Възприятието''' е [[Познавателна способност|познавателен]] [[психика|психичен]] процес, при който в [[мозъчна кора|мозъчната кора]] в тяхната цялост се отразяват предмети и явления от [[околна среда|околната среда]] при непосредственото им въздействие върху [[сетива]]та. Възприятието позволява да се разбира и интерпретира заобикалящата човека среда, като това зависи от капацитета на [[мозък]]а за възприемане и преработване на информация.


== Основни характеристики ==
Определение-псих.процес , при който в мозъчната кора се отразяват предмети и явления от околната среда в тяхната цялост и в момента на тяхното въздействие върху нашите сетива
[[Физиология|Физиологичната]] основа на възприятието се задава от ''анализаторите'' - [[орган]]ите, които възприемат целият клас дразнители на сетивата. Тези анализатори биват общо пет: [[зрение|зрителен]], [[слух]]ов, [[вкус]]ов, [[обоняние|обонятелен]] и [[осезание|осезателен]].


Възприятието се характеризира с:
== Физиологична основа- анализаторите (органите, които възприемат целият клас дразнители)
* ''Предметност'' - експонирането на познавателния образ на мястото на действащия дразнител.
Видове:1.зрителен,2.слухов,3.вкусов,4.обонятелен,5.осезателен
* ''Цялостност'' - тенденцията да се възприема дразнителят в неговата цялост.
- основни характеристики на възприятието ==
* ''Структурност'' - тенденцията да се възприема структурата и нейните свойства, независимо от свойствата на отделните ѝ елементи.
*Предметност - експонирането на познавателния образ на мястото на действащия дразнител.
* ''Константност'' - относително еднакви дразнители, които се променят, но за човека остават еднакви.
*Цялостност - тенденцията да възприемаме дразнителя в неговата цялост.
* ''Осмисленост'' - служи като мост между абстрактно [[логика|логическото]] мислене и възприятието.
*Структурност - тенденцията да отразяваме структурата, а не отделните елементи на дразнителя.
* ''[[Аперцепция]]'' - зависимостта на възприятието от миналия житейски опит.
*Свойствата не зависят от отделните [[елемент]]и.
*Константност - относително еднакви дразнители, които се променят, но за нас остават еднакви.
*Осмисленост - служи като мост между абстрактно [[логика|логическото]] мислене и възприятието.
*Аперцепция - зависимостта на възпритяието от миналия житейски опит.


Съществуват различни класификации на възприятията. Според формите на проявление на [[материя]]та се различават възприятия за [[пространство]], [[време]] и [[движение]].
== Класификации на Възприятието ==

*класификация на модалност
== Етапи на процеса на възприемане ==
*Според формите на проявление на [[материя]]та - възприятие за [[пространство]], [[движение]], [[време]].
Възприемането протича в рамките на следните четири етапа:
* '''Етап 1: Избирателно възприемане (Разбиране)'''. Може да бъде:
** преднамерено ([[воля|волево]]) — когато човекът сам целево фиксира [[внимание]]то си, и
** непреднамерено (неволево) — когато вниманието на човека е привлечено от външен стимул.
* '''Етап 2: Опростяване на [[информация]]та (Кодиране)''' Човек интерпретира информация спрямо други нелогични събития от индивидуалният му опит.
* '''Етап 3: Задържане в паметта'''. Този етап може да се нарече запомняне и съхраняване на информация в [[памет]]та.
* '''Етап 4: Възпроизвеждане или извикване от паметта (Поведение)'''. На основата на това как човекът възприема нещата, които се случват около него, той [[вземане на решения|взема решения]] какво да бъде [[поведение]]то му във всяка конкретна ситуация.


[[Категория:Възприятия]]
[[Категория:Възприятия]]

Версия от 21:49, 12 януари 2010

Възприятието е познавателен психичен процес, при който в мозъчната кора в тяхната цялост се отразяват предмети и явления от околната среда при непосредственото им въздействие върху сетивата. Възприятието позволява да се разбира и интерпретира заобикалящата човека среда, като това зависи от капацитета на мозъка за възприемане и преработване на информация.

Основни характеристики

Физиологичната основа на възприятието се задава от анализаторите - органите, които възприемат целият клас дразнители на сетивата. Тези анализатори биват общо пет: зрителен, слухов, вкусов, обонятелен и осезателен.

Възприятието се характеризира с:

  • Предметност - експонирането на познавателния образ на мястото на действащия дразнител.
  • Цялостност - тенденцията да се възприема дразнителят в неговата цялост.
  • Структурност - тенденцията да се възприема структурата и нейните свойства, независимо от свойствата на отделните ѝ елементи.
  • Константност - относително еднакви дразнители, които се променят, но за човека остават еднакви.
  • Осмисленост - служи като мост между абстрактно логическото мислене и възприятието.
  • Аперцепция - зависимостта на възприятието от миналия житейски опит.

Съществуват различни класификации на възприятията. Според формите на проявление на материята се различават възприятия за пространство, време и движение.

Етапи на процеса на възприемане

Възприемането протича в рамките на следните четири етапа:

  • Етап 1: Избирателно възприемане (Разбиране). Може да бъде:
    • преднамерено (волево) — когато човекът сам целево фиксира вниманието си, и
    • непреднамерено (неволево) — когато вниманието на човека е привлечено от външен стимул.
  • Етап 2: Опростяване на информацията (Кодиране) Човек интерпретира информация спрямо други нелогични събития от индивидуалният му опит.
  • Етап 3: Задържане в паметта. Този етап може да се нарече запомняне и съхраняване на информация в паметта.
  • Етап 4: Възпроизвеждане или извикване от паметта (Поведение). На основата на това как човекът възприема нещата, които се случват около него, той взема решения какво да бъде поведението му във всяка конкретна ситуация.