Международна космическа станция: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Правописни грешки
м →‎Общи сведения: граматика
Ред 148: Ред 148:
Станцията е обитавана от [[2 ноември]] [[2000]] насам от най-малко двучленен екипаж. (При смяната на стария с нов, астронавтите са много повече).
Станцията е обитавана от [[2 ноември]] [[2000]] насам от най-малко двучленен екипаж. (При смяната на стария с нов, астронавтите са много повече).


Станцията се обслужва главно от [[Космическа совалка|космическата совалка]] и руските космически кораби [[Союз (космически кораб)|Союз]] и [[Прогрес (космически кораб)|Прогрес]]. Тя е още в процес на изграждане, но там вече се извършват някои експерименти. В момента станцията има капацитет за екипаж от трима души (след инцидента с [[Колумбия (совалка)|Колумбия]] и временното прекратяване полетите на совалките, екипажът е от двама астронавти). До сега всички членове на постоянния екипаж са от американската и руска космически програми. Освен тях, МКС е била посетена от много други астронавти, част от които от други страни, както и от пет [[Космически турист|космически туристи]].
Станцията се обслужва главно от [[Космическа совалка|космическата совалка]] и руските космически кораби [[Союз (космически кораб)|Союз]] и [[Прогрес (космически кораб)|Прогрес]]. Тя е още в процес на изграждане, но там вече се извършват някои експерименти. В момента станцията има капацитет за екипаж от трима души (след инцидента с [[Колумбия (совалка)|Колумбия]] и временното прекратяване полетите на совалките, екипажът е от двама астронавти). До сега всички членове на постоянния екипаж са от американската и руска космически програми. Освен тях, МКС е била посетена от много други астронавти, част от които от други страни, както и от петима [[Космически турист|космически туристи]].


Името „Международна космическа станция“ представлява компромис, сложил край на споровете за подходящо име на станцията. Първоначално предложеното име „Космическа станция Алфа“<ref name="gao">{{cite web |url=http://archive.gao.gov/t2pbat3/151975.pdf |title=''Космическа станция: Удар на разширяващото се руско участие в изследванията и откритията.''|accessdate=2006-11-03 |author=GAO |authorlink= |coauthors= |date= |year=1994 |month=June |format=PDF |work= |publisher=GAO |pages= |language= |archiveurl= |archivedate= |quote= }}</ref> е отхвърлено от [[Русия]], понеже то би намеквало, че станцията ще бъде нещо съвършено ново, като се има предвид, че [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] вече е използвал осем орбитални станции преди извеждането на МКС в орбита (виж [[Космическа станция]]). Руското предложение станцията да се нарече „Атлант“ от своя страна е отхвърлено от [[Съединени американски щати|Съединените щати]], поради опасения в сходство с „[[Атлантида]]“, името на легендарния континент потънал в океана. Използването на „Атлант“ също би причинило объркване с американската совалка [[Атлантис (совалка)|''Атлантис'']].
Името „Международна космическа станция“ представлява компромис, сложил край на споровете за подходящо име на станцията. Първоначално предложеното име „Космическа станция Алфа“<ref name="gao">{{cite web |url=http://archive.gao.gov/t2pbat3/151975.pdf |title=''Космическа станция: Удар на разширяващото се руско участие в изследванията и откритията.''|accessdate=2006-11-03 |author=GAO |authorlink= |coauthors= |date= |year=1994 |month=June |format=PDF |work= |publisher=GAO |pages= |language= |archiveurl= |archivedate= |quote= }}</ref> е отхвърлено от [[Русия]], понеже то би намеквало, че станцията ще бъде нещо съвършено ново, като се има предвид, че [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] вече е използвал осем орбитални станции преди извеждането на МКС в орбита (виж [[Космическа станция]]). Руското предложение станцията да се нарече „Атлант“ от своя страна е отхвърлено от [[Съединени американски щати|Съединените щати]], поради опасения в сходство с „[[Атлантида]]“, името на легендарния континент потънал в океана. Използването на „Атлант“ също би причинило объркване с американската совалка [[Атлантис (совалка)|''Атлантис'']].

Версия от 13:44, 13 януари 2010

Шаблон:Актуален космически полет  

Международна космическа станция

Международната космическа станция към юли 2009 г.

Емблемата на Международната космическа станция

МКС Статистика
Екипаж: 3 Към
7 март, 2007
Перигей: 319.6 km (172.6 NM) "
Апогей: 346.9 km (187.3 NM) "
Орбитален период: 91.34 минути "
Инклинация: 51.63 градуса "
Брой обиколки за ден: 15.723 "
Средна загуба
на височина за ден:		 ~100 m "
Брой дни в орбита
от изстрелването на Заря (Zarya):		 3 636 Към
03 ноември, 2008
Дни с екипаж на станцията
от пристигането на Експедиция 1
на 2 ноември, 2000:		 2 925 Към
03 ноември 2008
Завършени обиколки
от изстрелването на Заря:		 38 146 Към
23 юли, 2005
Изминато разстояние от
изстрелването на Заря:		 ~2 000 000 000 km "
Средна скорост: 7,7 km/s 27 722,49 km/h
Текуща маса: 300 214 kg Към
18 юни, 2008
Маса на горивото: ~ 3 951 kg "
Текущ обитаем обем: 425 m³ "
Налягане 101.3 kPa .
Кислород ~ 162,4 mmHg (22 kPa) .
CO2 ~ 4,8 mmHg (640 Pa) .
Температура ~ 23,4 °C .
Текущи елементи на МКС
Елемент: Изстрелян: Маса: (kg)
Модул Заря (FGB): 20 ноември 1998 24 968
Юнити - възел 1
(Unity - Node 1):		 4 декември 1998 11 895
Обслужващ модул Звезда
(Zvezda Service Module):		 12 юли 2000 24 604
Ферма Z1
(Z1 Truss):		 11 октомври 2000 8 755
Ферма P6 - Слънчеви панели
(P6 Truss - Solar Array):		 30 ноември 2000 15 900
Лаборатория Дестини
(Destiny Laboratory):		 7 февруари 2001 14 515
Канадарм2
(Canadarm2):		 19 април,2001 4 899
Шлюзова камера Куест
(Quest Joint Airlock):		 12 юли 2001 6 064
Херметична камера Пирс
(Pirs Airlock):		 14 август 2001 3 900
Ферма S0
(S0 Truss):		 8 април, 2002 13 970
Подвижна основа за Канадарм2
(Mobile Base for
Canadarm2):		 5 юни 2002 1 450
Ферма S1
(S1 Truss):		 7 октомври 2002 12 598
Ферма P1
(P1 Truss):		 23 ноември 2002 12 598
Ферма P3/P4
(P3/P4 Truss):		 9 септември 2006 15 900
Ферма P5
(P5 Truss):		 9 декември 2006 12 598
Ферма S3/S4
(S3/S4 Truss):		 8 юни 2007 15 900
Ферма S5
(S5 Truss):		 8 август 2007 12 598
Хармъни - Възел 2
(Harmony - Node 2):		 23 октомври 2007 13 608
Кълъмбъс
(Columbus):		 7 февруари 2008 12 800
Кибо
(Херметизиран товарен модул):		 13 март 2008 4200
Международна Космическа Станция
ISS elements (NASA)
ISS elements (NASA)

Конфигурация на елементите на Международната космическа станция от Декември 2006.
Щракни за уголемяване.

Схема на МКС

Международната космическа станция (МКС) (Шаблон:Lang-en, ISS) е съвместен проект на няколко космически агенции:

Китай също изявява голям интерес към проекта, особено ако има възможност да работи с федералната космическа агенция на Русия.[2] Все пак Китай все още не участва.

Изграждането на МКС започва през 1998 г. Станцията е на ниска околоземна орбита и може да бъде видяна от Земята с невъоръжено око. Височината ѝ варира от 319,6 км до 346,9 над повърхността на планетата. [3]

Станцията се движи със средна скорост около 27 744 км/ч, извършвайки 15,7 обиколки на ден.

Очаква се МКС да бъде завършена към 2010 и да функционира до 2016 г. Към 2008 тя е най-голямото съоръжение в космоса, което е било изграждано до сега. Когато бъде завършена, станцията ще има големината на игрище и ще тежи 455 тона. Невъзможно е МКС да бъде изградена на Земята и тогава да бъде изстреляна. Няма ракета достатъчно голяма и достатъчно мощна да издигне такова съоръжение в космоса. Затова МКС се изгражда в космоса, като се изстрелват модул след модул.[4]

Станцията е обслужвана основно от руските космически кораби Союз и Прогрес и от американската космическа совалка. На 9 март 2008 г. ЕКА изстрелва с ракета-носител Ариана 5 първият Автономен товарен кораб, наречен Жул Верн ATV с товар над 8 000 kg. Корабът успешно се скачва със станцията.

Официалният език на борда на МКС е английският език.[5]

МКС е най-скъпоструващият обект, построяван до сега от човечеството.[6]

Общи сведения

Космическата станция лети в орбита около Земята на височина от приблизително 360 km — вид орбита, обикновено определян като ниска околоземна орбита. (Височината варира в рамките на няколко километра във времето, поради атмосферното съпротивление и корекциите на орбитата. Станцията губи средно по 100 метра от височината си на ден, което се коригира периодично.) Една пълна обиколка около Земята МКС прави за около 92 минути. От извеждането в орбита до юни 2005 станцията е направила над 37 500 пълни обиколки.

Всъщност, МКС представлява обединение на планирани преди това независими космически станции, основно руската Мир 2 (наследник на космическа станция Мир), Космическата станция „Freedom“ на САЩ и планираният европейски Кълъмбъс, целящи осигуряване на постоянно човешко присъствие в космоса.

Станцията е обитавана от 2 ноември 2000 насам от най-малко двучленен екипаж. (При смяната на стария с нов, астронавтите са много повече).

Станцията се обслужва главно от космическата совалка и руските космически кораби Союз и Прогрес. Тя е още в процес на изграждане, но там вече се извършват някои експерименти. В момента станцията има капацитет за екипаж от трима души (след инцидента с Колумбия и временното прекратяване полетите на совалките, екипажът е от двама астронавти). До сега всички членове на постоянния екипаж са от американската и руска космически програми. Освен тях, МКС е била посетена от много други астронавти, част от които от други страни, както и от петима космически туристи.

Името „Международна космическа станция“ представлява компромис, сложил край на споровете за подходящо име на станцията. Първоначално предложеното име „Космическа станция Алфа“[7] е отхвърлено от Русия, понеже то би намеквало, че станцията ще бъде нещо съвършено ново, като се има предвид, че Съветският съюз вече е използвал осем орбитални станции преди извеждането на МКС в орбита (виж Космическа станция). Руското предложение станцията да се нарече „Атлант“ от своя страна е отхвърлено от Съединените щати, поради опасения в сходство с „Атлантида“, името на легендарния континент потънал в океана. Използването на „Атлант“ също би причинило объркване с американската совалка Атлантис.

Изграждането на МКС

 Основна статия: Изграждане на Международната космическа станция

За завършването на МКС ще са необходими над 50 монтажни и обслужващи полета, от които 39 ще бъдат с космическата совалка. Освен монтажните и обслужващите полети, ще бъдат необходими още около 30 полета на Прогрес за материално-техническото обезпечаване на строителния процес. След завършването си МКС ще има херметизиран обем от 1 200 кубически метра, маса от 419 000 килограма, 110 киловата полезна мощност, фермова конструкция, дълга 108,4 метра, модули, дълги 74 метра и постоянен 6-членен екипаж.

Изстреляни херметизирани модули
Модул Оригинално название Държава производител Държава собственик Размери (м) Маса (кг) Функционалност
Заря Функционально-грузовой блок Русия САЩ 12,6 х 4,1 19 323 Функционален товарен блок
Юнити Unity Module САЩ САЩ 5,5 х 4,6 11 612 Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията
Звезда Звезда Русия Русия 29,7 х 13,1 19 051 Обслужващ модул
Дестини Destiny Laboratory Module САЩ САЩ 8,5 х 4,3 14 515 Лаборатория
Съвместна шлюзова камера Куест Quest airlock САЩ САЩ 5,5 х 4 6064 Шлюз за излизане в космоса на астронавти и склад за съответната техника
Отсек за скачване Пирс Стыковочный отсек Пирс Русия Русия 4,9 х 2,25 3676 Шлюз за излизане в космоса на астронавти и склад за съответната техника, както и пристанище за корабите Союз и Прогрес.
Хармъни Harmony Италия САЩ 7,2 х 4,4 14 288 Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията
Кълъмбъс Columbus Италия (с участие на останалите страни от ЕКА) ЕКА 6,871 х 4,487 12 800 Лаборатория
Японски Експериментален Модул - товарен херметизиран сегмент Kibo Japanese Experiment Logistics Module - Pressurized Section (ELM-PS) Япония Япония 3,9 х 4,4 4200 Модул-склад
Херметизирани модули за изстрелване от совалката
Модул Оригинално название Държава производител Държава собственик Размери (м) Маса (кг) Функционалност
Японски Експериментален Модул - херметизирана секция Kibo Japanese Experiment Module Pressurized Module (JEM-PM)
Japanese Remote Manipulator System (JEM RMS) 		Япония Япония 11,2 х 4,4 15 900 Лаборатория и роботизирана ръка
Възел 3 Node 3 Италия САЩ 6,706 х 4,480 15 500 Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията
Купола Cupola Италия САЩ 1,5 х 2,95 1880 Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията

Планирани за изстрелване с ракета Протон

Периодично изстрелвани в снабдителни мисии

Отменени, отложени или забавени

Други главни подсистеми

Ред на сглобяване на главните компоненти на МКС

 Основна статия: Ред на сглобяване на МКС

В конфигурацията си от 2003 масата на станцията е 187 016 kg, като наличното място за обитаване от екипажа е 425 кубически метра. Размерите ѝ от най-крайните точки са: 73 метра широчина, 52 метра дължина и 27,5 метра височина. Извършените операции включват 16 полета на американската Космическа совалка и 22 руски полета. От руските полети 8 бяха с екипаж, а 14 бяха безекипажни полети. Изграждането включваше 51 излизания в открития космос, (от които 25 бяха проведени от Космическата совалка а 26 от МКС). Общото време прекарано в открития космос около станцията е 318 часа и 37 минути.

На 1 декември 1987 НАСА обяви имената на четири щатски компании, с които са сключени договори за участие в изграждането на американските части на Космическата станция: Боинг Аероспейс, Астро-космическото поделение на Дженеръл Електрик, Макдонълд Дъглъс, и Ракетното поделение на Рокуел.

Космонавтът Сергей Крикальов в обслужващия модул „Звезда“, ноември 2000

Първият модул беше изведен в орбита през 1998 г. Впоследствие бяха добавени още два, преди да бъде изпратен първият екипаж, който пристига на станцията на 2 ноември 2000 и се състоеше от американския астронавт Уилям Шепърд и двама руски космонавти, Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов. Те решиха да нарекат Космическата станция „Алфа“, но това име остана използвано само до края на тяхната мисия.

Международната станция има нелека история. Първоначално замисляна като „Космическа станция „Фрийдъм“ на НАСА и популяризирана от президента Рейгън, тя беше определена като твърде скъпа. След края на Студената война беше възобновена отново като съвместен проект между НАСА и руския Росавиокосмос. Реално тя е още по-скъпа, отколкото бяха първоначалните очаквания на НАСА, а изграждането ѝ е доста изостанало от планираното. В конфигурацията си от 2003 тя все още не може да подслони планирания седемчленен екипаж, с което силно се ограничи количеството на научните експерименти, които могат да се провеждат на нея. Това предизвика недоволство у европейските партньори на проекта. През юли 2004 НАСА се съгласи да доизгради станцията до размер за четиричленен екипаж и да изстреля допълнителни компоненти като Японския експериментален модул. НАСА ще продължи изграждането, докато Русия продължава поддръжката на екипажа.

Настоящо положение на МКС

Астронавтът Майкъл Фоул провежда строителна дейност извън МКС през февруари 2004

На 27 февруари 2004, екипажът на МКС Майкъл Фоул и Александър Калери проведоха първото излизане в космоса включващо целия екипаж на станцията. Това излизане постигна повечето от целите си по монтирането на външно оборудване, преди усукана тръба в костюма на Калери да доведе до неизправност и преждевременно прекратяване на действията на космонавтите извън станцията.

Вероятността от високоскоростни удари с космически отломки е смятана за дългосрочна заплаха за Международната космическа станция. Едно решение предложено от НАСА и други е „лазерна метла“. Има опасения, че такова предложение може да наруши съществуващи договорености за забрана на оръжията в космоса.

Общо 10 херметизирани модула (Заря, Звезда, Дестини, Юнити (по-рано Възел 1), Хармъни (преди Възел 2), Възел 3, Калъмбъс, Японски експериментален модул, Многофункционален лабораторен модул, Руски изследователски модул) се планира да бъдат скачени до завършването на МКС през 2010.[8]

Кълъмбъс е изстрелян на 7 февруари 2008 на борда на мисия STS-122, като той се смята за един от основните компоненти за станцията.

Експедиции до МКС

Посещенията на станцията от екипажи са наречени „Експедиции“. Всяка Експедиция е номерирана с число, като всяка следваща е с по-голям номер. Всяка една мисия е с продължение от около половин година.

МКС е най-посещаваната станция в историята на космическият полет. Към 26 ноември 2007 станцията е имала 196 посетителя, докато Мир само 137 (за повече информация виж космическа станция).

Експедиция Екипаж
(командир в курсив) 		Дата на
изстрелване 		Пристигане с
полет на 		Дата на
приземяване 		Приземяване с
полет 		Времетраене
(Дни)
Експедиция 1 Уилиям Шепърд - НАСА
Юрий Гидзенко - Роскосмос
Сергей Крикальов - Роскосмос 		31 октомври 2000
07:52:47 UTC 		Союз TM-31 21 март 2001
07:33:06 UTC 		STS-102 140,98
Експедиция 2 Юрий Усачев - Роскосмос
Сюзън Хелмс - НАСА
Джеймс Восс - НАСА 		8 март 2001
11:42:09 UTC 		STS-102 22 август 2001
19:24:06 UTC 		STS-105 167,28
Експедиция 3 Франк л. Кълбертсън - НАСА
Владимир Н. Дежуров - Роскосмос
Михаил Тюрин - Роскосмос 		10 август 2001
21:10:15 UTC 		STS-105 17 декември 2001
17:56:13 UTC 		STS-108 128,86
Експедиция 4 Юрий Унуфриенко - Роскосмос
Дан Бърш - НАСА
Карл Уолц - НАСА 		5 декември 2001
22:19:28 UTC 		STS-108 19 юни 2002
09:57:41 UTC 		STS-111 195,82
Експедиция 5 Валерий Корзун - Роскосмос
Сергей Трещев - Роскосмос
Пеги Уитсън - НАСА 		5 юни 2002
21:22:49 UTC 		STS-111 7 декември 2002
19:37:12 UTC 		STS-113 184,93
Експедиция 6 Кенет Бауерсокс - НАСА
Николай Бударин - Роскосмос
Доналд Петит - НАСА 		24 ноември 2002
00:49:47 UTC 		STS-113 4 май 2003
02:04:25 UTC 		Союз TMA-1 161,05
Експедиция 7 Юрий Маленченко - Роскосмос
Едуард Лу - НАСА 		26 април 2003
03:53:52 UTC 		Союз TMA-2 28 октомври 2003
02:40:20 UTC 		Союз TMA-2 184,93
Експедиция 8 Майкъл Фоул - НАСА
Александър Калери - Роскосмос 		18 октомври 2003
05:38:03 UTC 		Союз TMA-3 30 април 2004
00:11:15 UTC 		Союз TMA-3 194,77
Експедиция 9 Генади Падалка - Роскосмос
Майкъл Финк - НАСА 		19 април 2004
03:19:00 UTC 		Союз TMA-4 24 октомври 2004
00:32:00 UTC 		Союз TMA-4 185,66
Експедиция 10 Лерой Чиао - НАСА
Салижан Шарипов - Роскосмос 		14 октомври 2004
03:06 UTC 		Союз TMA-5 24 април 2005
22:08:00 UTC 		Союз TMA-5 192,79
Експедиция 11 Сергей Крикальов - Роскосмос
Джон Л. Филипс - НАСА 		15 април 2005
00:46:00 UTC 		Союз TMA-6 (Крикальов, Филипс) Планиран: 15 октомври 2005
00:00:00 UTC 		Союз TMA-6 ~190
Експедиция 12 Уилиям Макартър - НАСА
Валерий Токарев - Роскосмос
 1 октомври 2005
03:55 UTC 		Союз TMA-7 8 април 2006
23:48 UTC 		Союз TMA-7 189
Експедиция 13 Павел Виноградов - Роскосмос
Джефри Уилямс - НАСА
Томас Райтер ЕКА 		30 март 2006
02:30 UTC &
4 юли 2006 18:38 UTC 		Союз TMA-8 & STS-121 28 септември 2006
01:13 UTC &
22 декември 2006 22:32 UTC 		Союз TMA-8 & STS-116 182 & 171
Експедиция 14 Майкъл Лопез-Алегрия - НАСА
Михаил Тюрин - Роскосмос
Санита Уилямс НАСА 		18 септември 2006
04:09 UTC &
10 декември 2006 01:47 UTC 		Союз TMA-9 & STS-116 21 април 2007
12:31 UTC &
22 юни 2007 19:49 UTC 		Союз TMA-9 & STS-117 215 дена и 8 часа
Експедиция 15 Фиодор Юрчикин - Роскосмос
Олег Котов - Роскосмос
Клейтън Андерсън НАСА 		7 април 2007
&8 юни 2007 		Союз TMA-10 & STS-117 21 октомври 2007&
3 ноември 2007 		Союз TMA-10 & STS-120 196 дена 17 часа и 17 минути
Експедиция 16 Пеги Уитсън - НАСА
Юрий Маленченко - Роскосмос
Даниел Тани НАСА
Леополд Айхартс ЕКА 		18 септември 2006
04:09 UTC &
10 декември 2006 01:47 UTC 		Союз TMA-11 & STS-120 & STS-122 10 октомври 2007 &
23 октомври 2007 &
7 февруари 2008


Бъдещи Експедиции

Експедиция 17

Експедиция 18

Експедиция 19

Пилотирани кораби и екипажи до МКС

 Основна статия: Списък на корабите с екипаж до МКС

Към момента до МКС летят само два вида пилотирани космически апарати:

  • Американските Спейс Шатъл - използват се за снабдяване на станцията с провизии, доизграждане и смяна на екипажите, пребиваващи на МКС. Очаква се да излязат от експлоатация през 2010 г.
  • Руския космически кораб Союз - смяна на екипажите и евакуация на екипажа при повреда, замяна на кораба на всеки шест месеца.

Безпилотни кораби до МКС

 Основна статия: Списък на полети без екипаж до МКС

Снабдителните полети на станцията се извършват предимно от Прогрес, който е безпилотен автоматично скачващ се модул (възможно е също ръчно скачване, извършвано от космонавт, намиращ се на борда на МКС). През 2008 година ЕКА ще започне снабдяването на станцията със своя Автоматичен товарен кораб, а ДЖАКСА - през 2009 година с товарен кораб H-II.

Международно присъствие

Астронавти, космонавти и туристи от следните страни са посещавали МКС:

1. Белгия
2. Бразилия
3. Германия
4. Испания

5. Италия
6. Казахстан
7. Канада
8. Малайзия

  9. Нидерландия
10. Русия
11. САЩ
12. Франция

13. Швеция
14. ЮАР
15. Южна Корея
16. Япония

Наблюдение на станцията

Поради големината на Международната космическа станция и особено голямата отразителна повърхност предложена от нейните слънчеви панели е възможно осъществяване на наблюдението ѝ от Земята с невъоръжено око.

Откакто станцията е в ниска околоземна орбита е нужно слънчевият ъгъл и мястото, от което се наблядава МКС да съвпадат. Затова е видима само за кратки периоди от време.[9]

НАСА осигурява информация за предстоящите възможности за наблюдение на МКС (и на други обекти) в уебстраницата си за наблюдения над станцията, същото прави и Европейската космическа агенция на собственият си уебсайт.[9][10]

Интересни факти

Космически туризъм и сватби

МКС стана свидетел на първия космически турист, Денис Тито, който похарчи 20 милиона долара, за да лети на руска снабдителна мисия. Към 2007 г. на борда на станцията са се качвали пет космически туриста, всеки от които е заплатил по 25 млн. долара. Всички те са пътували с Руските снабдителни полети.

На станцията се извършва и първата космическа сватба, когато Юрий Маленченко (намиращ се на борда на МКС) се жени за Екатерина Дмитриева, която е в Тексас.

Атмосфера

Атмосферата на борда на станцията има същото съотношения на газовете като при Земната. [11] Атмосферното налягане около е 101,325 kPa. [12]

Вижте още

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: МКС

Шаблон:Уикиновини

Пилотирани космически полети на САЩ
Активни
МКС (съвместно) · Проект Констилейшън (бъдещ)
Предишни
Активни
В разработка
Предишни
Восток · Восход · Салют · Аполо-Союз (съвместно) · Мир · Фобос-грунт(неуспешен)
Космодруми




Предишна космическа станция на Русия:
Мир		 Международна Космическа Станция Предишна космическа станция на САЩ:
Скайлаб
Тази статия е включена в списъка на избраните на 24 август 2005. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.

Бележки

  1. ↑ 10 от нейните членове участват; Австрия, Финландия, Ирландия, Португалия, а Великобритания избра да неучаства в проекта; Гърция и Люксембург се присъединяват към ЕКА по-късно.ESA - Human Spaceflight and Exploration - European Participating States // ESA. Посетен на 2005-07-03.
  2. ↑ Китай планува участие в МКС // Space Daily, 1 май, 2001. Посетен на 2007-06-26.
  3. ↑ Human Space Flight (HSF)- Realtime Data // NASA, Unknown. Посетен на 13 март 2008.
  4. ↑ Изграждането на МКС // ESA, 27 април, 2007. Посетен на 26 юни 2007.
  5. ↑ Language of Space // NASA.
  6. ↑ Astronomy IE // NASA, Unknown. Посетен на 17 март 2008.
  7. ↑ GAO. Космическа станция: Удар на разширяващото се руско участие в изследванията и откритията. (PDF) // GAO. Посетен на 2006-11-03.
  8. ↑ NASA - Consolidated Launch Manifest // NASA. Посетен на 2006-07-15.
  9. ↑ а б НАСА. Възможност за наблюдение на Международната космическа станция // NASA, 2007.
  10. ↑ European Space Agency. Виж МКС от собствения си град // European Space Agency, 2007.
  11. ↑ How Space Stations Work by Craig Freudenrich, Ph.D. at Howstuffworks. Accessed January 2008
  12. ↑ The Air Up There NASAexplores: April 29, 2004. Accessed January 2008.

Външни препратки

Справки

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Международна_космическа_станция&oldid=2914162“.