НЛО

Вижте пояснителната страница за други значения на НЛО.

---

НЛО или неидентифициран летящ обект е термин, с който се означава всеки летящ обект, който, на първо време, не може да бъде непосредствено идентифициран при неговото наблюдение с познати физични, химични и метеорологични явления, нито с позната земна техника. Голяма част от наблюденията намират разумно обяснение след внимателно изучаване на фактите, като някои автори твърдят, че абсолютно за всички могат да бъдат намерени такива обяснения. Според някои неконвенционални хипотези, поне част от случаите не могат да бъдат обяснени с нищо познато на науката до този момент. Най-популярната неконвенционална хипотеза е, че НЛО са резултат от дейността на извънземни цивилизации.

Произход на термина и критика към използването му

Словосъчетанието „неидентифициран летящ обект” е буквален превод от английски на термина „unidentified flying object“ (съкратена форма UFO). За произхода на самото английско наименование има известни спорове. Предполага се, че терминът е въведен от първият ръководител на проекта „Синя книга“ Капитан Едуард Дж. Рупелт някъде между 1951 и 1953. Съществуват обаче и твърдения, че името НЛО е използвано в доклад на военновъздушните сили на САЩ поне две години по-рано. През 80-те години на 20 век за обозначавание на явлението вместо термина НЛО се употребяват и „Аномални явления” (АЯ) и "Аномални явления в атмосферата" (АЯА). Друго популярно наименование на явлението е „летящи чинии”.

Широко срещано е мнението, че наблюденията на НЛО са тъждествени на наблюдения на извънземни космически кораби, макар никога до този момент да не са излагани категорични доказателства за това. Случаите, в които НЛО не са били идентифицирани с познато явление (метеор, разпадащ се спътник, ято птици, самолет, метеорологични балони или какъвто и да е движещ се предмет, който да излъчва във видима светлина), не са доказателство, че същества от друга планета стоят в основата им. Обикновенно това са случаи, в които няма достатъчно данни за идентифицирането на явлението, още по-малко за свързването му с извънземен космически кораб.

Отношение на научните среди към НЛО

Повечето учени се отнасят скептично към възможността НЛО да са резултат от посещения на извънземни същества. Според Едуард Кондон, ръководител на комисията „Кондон“, изготвила доклада „Научно изследване на неидентифицираните летящи обекти“, публикуван през 1968 г., нищо от изследването на НЛО за предишните 21 години не е допринесло за добиването на нови научни знания и за напредъка на науката. Все пак някои учени като Стантън Фрийдман поддържат извънземната хипотеза.

Изучаването на НЛО се нарича уфология и често е определяно като псевдо-наука.

История

Гравюра от 1566 г., изобразяваща явлението, наблюдавано в небето на Нюрнберг през 1561 г.

Запазени са писмени свидетелства, фолклорни разкази и художествени изображения (картини, гравюри, скални рисунки) за необичайни въздушни феномени още от древността. Много от тези случаи могат да бъдат обяснени с обичайни природни явления, познати или непознати за тогавашния наблюдател, като комети, ярки метеори, една или повече от петте планети видими с невъоръжено око, съединения на две планети, кълбовидни мълнии, миражи и други метерологични явления. Съществува малък брой случаи, които все още не намират рационално обяснение. Примери за такива необяснени случаи от древността:

• По време на управлението на египетския фараон Тутмос III (1500 - 1450 пр. н.е.) били наблюдавани няколко дни „огнени кръгове” по-светли от слънцето и с големина от около 45 метра. ^{[неблагонадежден източник]}
• При похода на Александър Македонски в Индия два изригващи огън сребърни "щита" прелетели над македонската войска при преминаването и през река Джаксартас през 329 г. пр. н.е. ^{[неблагонадежден източник]}
• През 91 г. пр. н.е. римският автор Юлий Обсеквенс пише за огнено кълбо със златен цвят, което се придвижвало от запад на изток ^{[неблагонадежден източник]}
• На 24 септември, 1235, генерал Куджо Йорицуне и армията му наблюдават неидентифицирани сфери от светлина, които летели в променливи курсове в нощното небе близо до Киото. Съветниците на генерала му казали да не се притеснява — просто вятърът карал звездите да се люлеят.
• На 14 април 1561 небето над Нюрнберг, Германия според очевидци било пълно с множество летящи обекти, които изглежда водели въздушни битки. Били видени малки сфери, които излизали от по-големи цилиндри. Явлението може да се обясни с атмосферния феномен пархелион (пархелий).

Тези наблюдения обикновено са били смятани за свръхестествени поличби, ангели, и други религиозни предзнаменования. Някои съвременни изследователи ги смятат за древния еквивалент на днашните съобщения за НЛО , докато според други в творбите (особено в картините) не се пресъздават реално наблюдавани обекти, а става въпрос за религиозни символи и алегории.

Снимка на предполагаемо НЛО над планината Вашингтон в Ню Хемпшир, направена през 1870.

Първи модерни сведения

Преди термините „летяща чиния” и „НЛО” да бъдат измислени, съществуват съобщения за странни неидентифицирани въздушни феномени. Такива съобщения има от средата на XIX в. до началото на XX в. Те включват:

• Юли, 1868, изследователи на този феномен определят първото модерно документирано наблюдение, че се е случило в града Копиапо, Чили.
• На 25 януари, 1878, Denison Daily News публикува статия, в която местия фермер Джон Мартин твърди, че е видял голям, тъмен, кръгъл летящ обект, наподобяващ летящ балон с „невероятна скорост.”
• На 28 февруари, 1904, Лейтенант Франк Скофилд съобщава, че трима членове от екипажа на американския кораб „Съплай“ са видели странни обекти 300 мили западно от Сан Франциско. Скофилд описва три ярки червени обекта, наподобяващи яйца да летят във формация, след което се издигнали над облаците.
• Необичаен феномен е наблюдаван на 17 ноември, 1882 от астронома Едуард Уолтър Маундер, както и от още няколко европейски астрономи. В списанието The Observatory Маундер описва “странен небесен посетител”, които имал формата на дирижабъл (както го описва през 1916). Обектът е би много ярък, имал добре очертани ръбове и бил тъмен в центъра, имал зелено-бял цвят, дължината му билаоколо 30 градуса и 3 ширина, и се движел по небето около 2 минути от изток на запад. Маундер казва, че е бил много по-различен от метеор или сияние, което е виждал. Въпреки това, Маундер (и някои други астрономи) смята, че вероятно е свързан със слънчевите петна появили се по това време.
• Така нареченият инцидент Фатима или “Чудото на слънцето,” наблюдаван във Фатима от десетки хиляди на 13 октомври, 1917, е смятан от някои за НЛО.
• На 5 август 1926, докато пътува за планините Хъмболд, Николай Рьорих съобщава, че членове от неговата експедиция са видели високо в небето „нещо голямо и бляскаво, което отразявало слънцето и се движело с много голяма скорост”.
• По време на Втората световна война са наблюдавани така наречените „Фу-изтребители” (топки от светлина), които са следвали самолетите както на Съюзниците така и на Оста .
• На 25 февруари, 1942, американската армия засича и визуално, и на радар неидентифициран летателен апарат над Лос Анджелис, Калифорния. Апаратът останал в небето въпреки поне 20 минутната стрелба по него. Произхода на апарата остава неизяснен. Инцидентът по-късно става известен като Битката за Лос Анджелис.
• През 1946, са направени повече от 2000 съобщения за неидентифицирани летателни апарати в скандинавските страни, заедно с изолирани съобщения от Франция, Португалия, Италия и Гърция, тогава са наричани „руска градушка”, а по-късно и „ракети-призраци,” защото се е смятало, че мистериозните обекти са руски тестове на трофейни германски ракети Фау-1 или Фау-2. Оказало се е, че случаят не е бил такъв и феноменът останал необяснен. Над 200 са следени с радар и биват определени като “реални физически обекти” от шведските военни. Голяма част от останалите са смятани за метеори.

В България първото документирано свидетелство е от 1858 г. във варненското село Аврен, когато три приличащи на звезди тела преминават над Гергьовденския общоселски събор. Инцидентът е описан от Илия Блъсков, който посещава селото 8 години след това.

Модерната ера на НЛО

НЛО от Бразилия.

След войната американският бизнесмен Кенет Арнолд съобщава, че на 24 юни 1947, докато летял с частния си самолет, видял девет ярки обекта да летят с “невероятна скорост”. Съобщението му предизвиква голям интерес от страна на медиите. По-късно той ще ги опише като обекти с формата на чиния. От описанието на Арнолд ще се зароди и терминът „летяща чиния“.

След случката с Арнолд се появяват хиляди съобщения за НЛО, повечето от тях - в САЩ. Най-значимият от тях е когато екипаж на United Airlines наблюдава девет дисковидни обекта над Айдахо в навечерието на 4 юли. Този случай е дори по-дискутиран и от този на Арнолд. Следващите няколко дни американските вестници са изпълнени със съобщения за НЛО, като най-значителното от тях е произшествието в Розуел, за който се твърди, че НЛО се е разбило в пустинята.

На 9 юли, Военновъздушните сили на САЩ и ФБР започват разследване на съобщенията. Три седмици по-късно те правят заключение, че не всички съобщения са измислени или представляват някакъв естествен феномен, някои са наистина необясними. Това води до създаване на проект Знак в края на 1947 и проект Синя книга през 1952 година от Военновъздушните сили на САЩ. Синя книга е затворен през 1970, слагайки край на официалното разследване на НЛО от ВВС.

НЛО и поп-културата

Ресторант оформен като летяща чиния в Розуел, Ню Мексико, САЩ

От края на 40-те и началото на 50-те терминът започва да навлиза широко в масовата култура. Появяват се множество НЛО-култове и хора твърдящи, че са в контакт с извънземни същества. Киното и другите изкуства започват да създават все повече произведения на тема НЛО. Някои учени определят влечението на хората към НЛО като модерен фолклор.

Виж също

• Неидентифициран подводен обект
• Черен триъгълник

Външни препратки

• Статия за НЛО в Skepdic.com

‎‎