Иглика Трифонова: Разлика между версии
ей, заради едно изречение без източник, Спироу :) |
кат |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
{{сорткат|Трифонова, Иглика}} |
{{сорткат|Трифонова, Иглика}} |
||
[[Категория:Български режисьори]] |
[[Категория:Български режисьори]] |
||
[[Категория:Български сценаристи]] |
|||
{{българи-мъниче}} |
{{българи-мъниче}} |
Версия от 20:14, 15 януари 2010
Иглика Трифонова | |
български театрален и кино-режисьор | |
Родена | |
---|---|
Учила в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Семейство | |
Съпруг | Христо Гърбов |
Уебсайт |
Иглика Иванова Трифонова е български кино- и театрален режисьор. Съпруга е на актьора Христо Гърбов.
През 1982 г. завършва Кино и телевизионна режисура във ВИТИЗ и започва кариерата си като режисьор на документални филми. От този период са филмите й:
- „Лето господне 1990“ (1990), удостоен с първа награда на фестивала „При футура“ в Берлин,
- „Възможни разстояния“ (1992), с награда на фестивала на документалното кино в Молдова,
- „Разкази за убийства“ (1993),
- „Портрет на една актриса“ (1994),
- „По пътя“ (1995).
Освен това Трифонова работи и като асистент на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов. През 2001 г. дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на филма „Писмо до Америка“ (Номиниран за 73-тите Годишни награди на Американската филмова академия[1]).
През 2003 г. режисира в Сатиричния театър пиесата „Фенове“, написана от Елин Рахнев специално за Христо Гърбов и Валентин Танев.[2]
Последният досега филм на Трифонова е от 2006 г. - „Разследване“, получил на Фестивала “Златната роза” във Варна специалната награда на журито, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (за Красимир Доков) и наградата за операторско майсторство (за Рали Ралчев).[3]
Източници
- ↑ Letter to America (2001) // The New York Times, 2001. Посетен на 14.01.2008. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
английски
) - ↑ Информация за „Фенове“ на сайта на Сатиричния театър
- ↑ Биография на Иглика Трифонова