Иглика Трифонова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ей, заради едно изречение без източник, Спироу :)
кат
Ред 28: Ред 28:
{{сорткат|Трифонова, Иглика}}
{{сорткат|Трифонова, Иглика}}
[[Категория:Български режисьори]]
[[Категория:Български режисьори]]
[[Категория:Български сценаристи]]
{{българи-мъниче}}
{{българи-мъниче}}

Версия от 20:14, 15 януари 2010

Иглика Трифонова
български театрален и кино-режисьор

Родена

Учила вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Семейство
СъпругХристо Гърбов

Уебсайт

Иглика Иванова Трифонова е български кино- и театрален режисьор. Съпруга е на актьора Христо Гърбов.

През 1982 г. завършва Кино и телевизионна режисура във ВИТИЗ и започва кариерата си като режисьор на документални филми. От този период са филмите й:

  • „Лето господне 1990“ (1990), удостоен с първа награда на фестивала „При футура“ в Берлин,
  • „Възможни разстояния“ (1992), с награда на фестивала на документалното кино в Молдова,
  • „Разкази за убийства“ (1993),
  • „Портрет на една актриса“ (1994),
  • „По пътя“ (1995).

Освен това Трифонова работи и като асистент на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов. През 2001 г. дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на филма Писмо до Америка (Номиниран за 73-тите Годишни награди на Американската филмова академия[1]).

През 2003 г. режисира в Сатиричния театър пиесата „Фенове“, написана от Елин Рахнев специално за Христо Гърбов и Валентин Танев.[2]

Последният досега филм на Трифонова е от 2006 г. - Разследване, получил на Фестивала “Златната роза” във Варна специалната награда на журито, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (за Красимир Доков) и наградата за операторско майсторство (за Рали Ралчев).[3]

Източници

  1. Letter to America (2001) // The New York Times, 2001. Посетен на 14.01.2008. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
  2. Информация за „Фенове“ на сайта на Сатиричния театър
  3. Биография на Иглика Трифонова