Имидж

Имидж означава образ, представа, която е създаден в обществото или определена социална среда за отделен човек, група хора, институция или държава; репутация. Думата произхожда от английски: image, което буквално означава „образ“, „изображение“.

Имиджът е визията или външният вид на едно нещо – човек или институция, който обаче не е само външен вид, а крие и част от вътрешното състояние, нещо като излъчване или по-точно като желанията на обекта. Затова имиджът зависи от дрехите, косата – или ако става въпрос за иституция – от сградата, от това как се говори. Имиджът зависи от това, което искаш да кажеш на отсрещната страна, така че да се породи интерес.

Имиджът е кодът, който се дава и който трябва да бъде разпознат и прочетен от получателя, клиента, от другите хора.

Спрямо имиджа си едно нещо бива възприемано по определен начин. Може би затова имиджът – освен външните неща и имплицитно заложените вътрешни неща, включва и част от желанието на възприемащия. Така имиджът става сложна конструкция, в която се имплантира ядрото на комуникацията.

Другата страна, тази която възприема, разкрива в обекта, който възприема общи черти, разкрива, това което харесва и това което не харесва, разбира какво казва другият и го нагажда спрямо собствения си свят. Затова се казва – “този човек има добър имидж”.

Имиджът изисква и честност и коректност спрямо другите, затова не е добър този имидж, за който се казва “такъв имидж са му направили” – в такива ситуации имиджът не се възприема като нещо лично, а като насадени от вън характеристики.

Най-общо казано – имиджът е начинът, по който искаме да ни приемат и да въздействаме, това което казваме и без да говорим – до някаква степен той е общественото мнение, първата характеристика за едно нещо, най-горният слой на един обект, бил той човек или институция. В имиджът се крият и минали ситуации и запомненото от предишни ситуации – как е реагирал обектът преди, какво е правил, как се е държал спрямо другите.

Имиджът е като кълбо от запомнените неща за един обект, затова е много трудно имиджът да бъде променен, той е като клетките които помнят, ако допуснем, че клетките са обществото и другите – възприемащите.

Когато някой казва “Аз имам добър имидж” – това означава, че обектът се възприема добре в околния свят. Понякога това обаче може да е лъжлив имидж и самозаблуждение. По същия начин заблуждение може да е и лошият имидж – заблуждение, защото обществото е свикнало да изисква точно определени неща от другите, които ако бъдат нарушени, автоматично се приемат за лош имидж.

Имиджът е уж външно нещо, но той е опасна зона, в който кодовете трябва да бъдат внимателно прочетени, в противен случай е възможно да се укажем жертви на репликите за добрия или лошия имидж, защото имиджът не е само тяло, но и душа.

Видове имидж

• Огледален имидж – отразява представата на организацията и нейните лидери или ръководители за нея, резултат е от недостатъчната информация, нереалистичен, неточен.

• Множествен имидж – обединява най-разнообразни мнения на служителите на организацията за самата нея, възникнали под въздействието на вътрешната организационна среда и контактите с външни публики.

• Корпоративен имидж – представлява сборен образ между огледалния и текущия имидж на организацията, основаващ се на нейната репутация и поведение в обществото, интегриран образ от цялостното развитие и състояние на организацията.

• Желан имидж – той се отнася до новите организации, които все още нямат изграден образ и заявяват своето желание за неговата позитивна същност.

• Текущ имидж – изразява представата на външните публики за организацията в даден момент като резултат от тяхната информация, познания, впечатления и опит, чрез него се изследва текущата ситуация при съставянето на PR програмите.

• Оптимален имидж – предава оптимално вярно мнението, разбирането на публиките за същността на организацията.

Източници

• Соня Алексиева, Пъблик Рилейшънс, НБУ, София, 2008