Китарен риф

Китарният риф представлява серия от последователно изсвирени акорди, оформящи даден ритъм или мелодия. Използва се най-вече в рок и джаз музиката в поддържащата ритъм секция, но не рядко се явяват и като водещ елемент, а при метъла почти всички песни са изградени главно от китарни рифове, които са основната характеристика на този жанр. Рифовете могат да бъдат бързи, бавни, продължителни или отсечени, в зависимост от темпото и структурата на песента.

Някои емблематични песни, със запомнящи се китарни рифове

• "Smoke on the Water" на Deep Purple, китарист: Ричи Блекмор
• "Black Dog" на Led Zeppelin, китарист: Джими Пейдж
• "Paranoid" на Black Sabbath, китарист: Тони Айоми
• "Iron Man" на Black Sabbath, китарист: Тони Айоми
• "No Satisfaction" на The Rolling Stones, китарист: Кейт Ричардс
• "Highway to Hell" на AC/DC, китаристи: Огъст и Малкълм Йънг
• "Breaking the Law" на Judas Priest, китаристи: Глен Типтън и К.К. Даунинг
• "Seek and Destroy" на Metallica, китаристи: Джеймс Хетфийлд и Кърк Хамет
• "Master of Puppets" на Metallica, китаристи: Джеймс Хетфийлд и Кърк Хамет
• "Still Got The Blues" на Garry Moore, китарист: Garry Moore

Алтернативи

Понякога основният риф или допълнителен такъв може да бъде изпълнен и на кийборд или от духови инструменти. Добри примери за първия случай са някои песни на Deep Purple и особено на The Doors, както и други най-вече хард рок групи. Като представител на втория вариант може да се назове българската пънк група Хиподил с парчетата "Бате Гойко" или "Скакауец", където брас секцията води мелодията. Този приом е най-често срещан при ска музиката.