Алдимир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 11:51, 23 януари 2010

Алдимир или Елтимир е български деспот от кумански произход, брат на цар Георги I Тертер и владетел на Крънското деспотство. Истинското звучение на името му, изписвано в научната литература с гръцката му транскрипция Елтимир, стана известно едва напоследък. В неотдавна открития надгробен надпис на неговия син Иван Драгушин е представена автентичната му куманска форма Алтимир (буквално "нажежено желязо").

След смъртта на цар Смилец овдовялата царица Смилцена Палеологина дала дъщеря си Марина Смилец за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар Иван IV Смилец (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).

През есента на 1299 година Чака и Теодор Светослав успяват да стигнат до Търново с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в Крън, а след това в Константинопол. Войсил и Радослав, братята на Смилец, също бягат във Византия.

Теодор Светослав се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от Лобната скала в Търново патриарх Йоаким III за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир Крънско деспотство, докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 година Радослав, брат на Смилец е провъзгласен за севастократор от Андроник II Палеолог, потегля от Солун към България.

Деспот Алдимир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски архонти и са изпратени в Търново. Цар Теодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен в един град, където доживял дните си в уединение и разкош.

Синът на деспот Алдимир - Иван Драгушин е живял в Сърбия при братовчед си цар Стефан Душан. Двамата са изобразени в Полошкия манастир "Свети Георги" край Кавадарци (дн. Република Македония).

Източници

Андреев, Й. Лазаров, Ив. Павлов, Пл. "Кой кой е в средновековна България". София, 1995, стр. 9-10.
Павлов, Пл. "Бунтари и авантюристи в Средновековна България". LiterNet, 2005. - Виж: "Авантюристът-скит" Алдимир и Теодор Светослав

Версия от 19:28, 19 юни 2009 редактиране Eola (беседа \| приноси) Автоматично патрулирани, Разширено потвърдени потребители 9136 редакции мРедакция без резюме ← По-стара редакция		Версия от 11:51, 23 януари 2010 редактиране връщане Michaello (беседа \| приноси) Ботове 38 183 редакции м Grammar: 1; По-нова редакция →
Ред 1:		Ред 1:
	'''Алдимир''' или '''Елтимир''' е български [[деспот]] от [[кумани\|кумански]] произход, брат на цар [[Георги I Тертер]] и владетел на [[Крънско деспотство\|Крънското деспотство]]. Истинското звучение на името му, изписвано в научната литература с [[гръцки\|гръцката]] му ~~транскрибция~~ Елтимир, стана известно едва напоследък. В неотдавна открития надгробен надпис на неговия син [[Иван Драгушин]] е представена автентичната му куманска форма Алтимир (буквално "нажежено желязо").		'''Алдимир''' или '''Елтимир''' е български [[деспот]] от [[кумани\|кумански]] произход, брат на цар [[Георги I Тертер]] и владетел на [[Крънско деспотство\|Крънското деспотство]]. Истинското звучение на името му, изписвано в научната литература с [[гръцки\|гръцката]] му транскрипция Елтимир, стана известно едва напоследък. В неотдавна открития надгробен надпис на неговия син [[Иван Драгушин]] е представена автентичната му куманска форма Алтимир (буквално "нажежено желязо").

	След смъртта на цар [[Смилец]] овдовялата царица [[Смилцена Палеологина]] дала дъщеря си [[Марина Смилец]] за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар [[Иван IV Смилец]] (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).		След смъртта на цар [[Смилец]] овдовялата царица [[Смилцена Палеологина]] дала дъщеря си [[Марина Смилец]] за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар [[Иван IV Смилец]] (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).