Червени бригади: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ka:წითელი ბრიგადები |
м Grammar: 17; |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
Първата операция на групата е на 28.11.1970 г. - серия взривове в завода на „[[Пирели]]“. Още от началото в организацията се оформят две основни групи или течения. |
Първата операция на групата е на 28.11.1970 г. - серия взривове в завода на „[[Пирели]]“. Още от началото в организацията се оформят две основни групи или течения. |
||
През Декември |
През Декември 1971 г. ограбват 800 хиляди лири от магазин „Коин“, а след това 14 милиона лири от от банка „Сан Просперо“ в Реджо Емилия. През 1972 г. осъществяват първото си отвличане на ръководител от фабрика за да допълнят финансите си. През първите 2 години събират бойни отряди и изграждат организационна структура. След това започват бойните действия. Организацията рязко се отличава от другите леви групи в Италия със своята организираност и безкомпромистност. Това ги прави много опасни противници за властите в Италия. |
||
На 17.06.1974 в помещение на Италианското социално движение (неофашисти) за застреляни двама души. Това е първото убийство на организацията. Тук въпросът е спорен, тъй като някой анализатори смятат, че атентата с кола-бомба довел до убийството на двама полица през 1972 е тяхно дело. |
На 17.06.1974 в помещение на Италианското социално движение (неофашисти) за застреляни двама души. Това е първото убийство на организацията. Тук въпросът е спорен, тъй като някой анализатори смятат, че атентата с кола-бомба довел до убийството на двама полица през 1972 е тяхно дело. |
||
Приз Септември 1974 основателите на организацията Ренато Курцио и Алберто Франчесини са арестувани и осъдени на 18 години затвор, |
Приз Септември 1974 основателите на организацията Ренато Курцио и Алберто Франчесини са арестувани и осъдени на 18 години затвор, впоследствие Ренато Курцио е освободен от въоръжен отряд на организацията, воден от жена му Мара Кажол, впоследствие обаче е арестуван отново. |
||
Впоследствие водач на организацията става Марио Морети. След претърпените удари от полицията, организацията се прегрупира идеологически и организационно. Според техен манифест от 1975 г. целите и са „концентричен удар в сърцето на държавата, защото държавата е смес от международни корпораций“ |
|||
Създава се „Стратегическо ръководсто“ чийто членове са както нелегални, така и хора водещи нормален живот. По това време се счита, че броят на членовете на организацията е около 500 души. През |
Създава се „Стратегическо ръководсто“ чийто членове са както нелегални, така и хора водещи нормален живот. По това време се счита, че броят на членовете на организацията е около 500 души. През 1976 г. терорът срещу полицай и магистрати се засилва значително с цел да се попречи на започналите вече разследвания. Същата година е убит прокурорът на Генуа Франческо Коку. Заради медийната кампания срещу организацията на 11.06.1976. е убит |
||
директорът на „Джурнале Нуово“ Индро Монтанели, на 12.07. същата година е ранен директорът на телевизия „Ти-Джи-1“ Емилио Роси. През Септември същата година е ранен директорът на Торинския клон на вестник „Унита“ Нино Фераро, а през Ноември е убит заместник — директорът на вестник „Стампа“ Казенальо. Според Червените бригади мезийде са се превърнали в инструмент на държавата и като такъв-в основен враг на народа. |
директорът на „Джурнале Нуово“ Индро Монтанели, на 12.07. същата година е ранен директорът на телевизия „Ти-Джи-1“ Емилио Роси. През Септември същата година е ранен директорът на Торинския клон на вестник „Унита“ Нино Фераро, а през Ноември е убит заместник — директорът на вестник „Стампа“ Казенальо. Според Червените бригади мезийде са се превърнали в инструмент на държавата и като такъв-в основен враг на народа. |
||
През 1977- |
През 1977-1978 г. бригадите обсъждат въпроса за преход от „демонстративни действия“ към "постоянни акций и „раз- |
||
ширение на кръга от зели“. Преценявайки, че са достатачно подготвени като организация и ресурси бригадите преминават към преки, постоянни атаки над представители на държавната власт. До |
ширение на кръга от зели“. Преценявайки, че са достатачно подготвени като организация и ресурси бригадите преминават към преки, постоянни атаки над представители на държавната власт. До 1980 г. в Италия са убити 15 прокурори и съдий. Световна популярност обаче добиват през 1978 г. с най-голямата си акция-отвличането и убийството на министар-председателя на държавата и лидер на Христян-демократическата партия Алдо Моро. |
||
На 16.03. |
На 16.03.1978 г. преоблечени като пилоти членове на организацията убиват 5-та охранители на Моро и го отвличат като го държат в плен 55 дни, като се опитват да започнат преговори с правителството. Въпреки отчаяните писма, който Моро изпраща до семейството си, до различни медий, дори и до папата, никой не взема мерки. |
||
Предполага се, че новият премиер Джулио Андреоти е информиран он силите за сигурност къде е местоположението на похитеният, но нарочно не взема мерки за освобождаването му. |
Предполага се, че новият премиер Джулио Андреоти е информиран он силите за сигурност къде е местоположението на похитеният, но нарочно не взема мерки за освобождаването му. |
||
През следващата година организацията извършва рекорден брой акций -2150. Убит е Гуидо Роса, лидер на профсъюз, който се обявява против |
През следващата година организацията извършва рекорден брой акций -2150. Убит е Гуидо Роса, лидер на профсъюз, който се обявява против дейността на организацията. Плоцицита и спец.службите се активизират и значителен брой членове на организацията са задържани. През 1984 г. е убит генерал Лемонт Хънт, директор на многонационалните сили в Синайският полуостров. |
||
През |
През 1986 г. организацията се разделя на две — „Червени Бригади-Комунистически бойни ядра“ и „Червени бригади -Съюз на бойците комунисти“ През 1986 г. е убит сенатор Роберто Руфили. След масови арести същата година се смята, че организацията се е разпаднала. |
||
Това обаче е спорен въпрос, защото през 90-те години оцелетите активисти започват да набират нови членове, и активно се въоражават, за което говорят няколкото разкрити арсенала. Намерени са Ак-47 , югославски картечници М-70 и голямо количество експлозиви. Повечето нови членове на организацията са между 20 и 30 години и са чували за акцийте от миналото от разказите на старите „бригадири“. |
Това обаче е спорен въпрос, защото през 90-те години оцелетите активисти започват да набират нови членове, и активно се въоражават, за което говорят няколкото разкрити арсенала. Намерени са Ак-47 , югославски картечници М-70 и голямо количество експлозиви. Повечето нови членове на организацията са между 20 и 30 години и са чували за акцийте от миналото от разказите на старите „бригадири“. |
||
На 19 Март |
На 19 Март 2002 г. е убит политика на Северната лига на Берлоскони Марко Биарджи, автор на правителствените планове за промяна на законодателството, което да позволи по-лесно уволняване и наемане на работници. |
||
Разпорстранено е изявление в което се изказва подкрепа към извършителите на атентатите от 11 Септември. |
Разпорстранено е изявление в което се изказва подкрепа към извършителите на атентатите от 11 Септември. |
||
Бригадите посочват за свой основен противник Берлускони и политиците свързани с партията му Северна лига. Месец преди тези събития е подпален офис на неофашисткото движение „Нова сила“ В комюнике, изпратено до медийте се подчертава, че на прицел са компания „Медиасет“ и телевизията „Скай“ на [[Рупърт Мърдок]]. |
Бригадите посочват за свой основен противник Берлускони и политиците свързани с партията му Северна лига. Месец преди тези събития е подпален офис на неофашисткото движение „Нова сила“ В комюнике, изпратено до медийте се подчертава, че на прицел са компания „Медиасет“ и телевизията „Скай“ на [[Рупърт Мърдок]]. |
Версия от 12:45, 24 януари 2010
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, правопис. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Червените бригади са италианска крайно-лява терористична групировка действала в периода на 70-те и 80-те години на 20 век в Италия.
Първата операция на групата е на 28.11.1970 г. - серия взривове в завода на „Пирели“. Още от началото в организацията се оформят две основни групи или течения.
През Декември 1971 г. ограбват 800 хиляди лири от магазин „Коин“, а след това 14 милиона лири от от банка „Сан Просперо“ в Реджо Емилия. През 1972 г. осъществяват първото си отвличане на ръководител от фабрика за да допълнят финансите си. През първите 2 години събират бойни отряди и изграждат организационна структура. След това започват бойните действия. Организацията рязко се отличава от другите леви групи в Италия със своята организираност и безкомпромистност. Това ги прави много опасни противници за властите в Италия.
На 17.06.1974 в помещение на Италианското социално движение (неофашисти) за застреляни двама души. Това е първото убийство на организацията. Тук въпросът е спорен, тъй като някой анализатори смятат, че атентата с кола-бомба довел до убийството на двама полица през 1972 е тяхно дело. Приз Септември 1974 основателите на организацията Ренато Курцио и Алберто Франчесини са арестувани и осъдени на 18 години затвор, впоследствие Ренато Курцио е освободен от въоръжен отряд на организацията, воден от жена му Мара Кажол, впоследствие обаче е арестуван отново.
Впоследствие водач на организацията става Марио Морети. След претърпените удари от полицията, организацията се прегрупира идеологически и организационно. Според техен манифест от 1975 г. целите и са „концентричен удар в сърцето на държавата, защото държавата е смес от международни корпораций“
Създава се „Стратегическо ръководсто“ чийто членове са както нелегални, така и хора водещи нормален живот. По това време се счита, че броят на членовете на организацията е около 500 души. През 1976 г. терорът срещу полицай и магистрати се засилва значително с цел да се попречи на започналите вече разследвания. Същата година е убит прокурорът на Генуа Франческо Коку. Заради медийната кампания срещу организацията на 11.06.1976. е убит директорът на „Джурнале Нуово“ Индро Монтанели, на 12.07. същата година е ранен директорът на телевизия „Ти-Джи-1“ Емилио Роси. През Септември същата година е ранен директорът на Торинския клон на вестник „Унита“ Нино Фераро, а през Ноември е убит заместник — директорът на вестник „Стампа“ Казенальо. Според Червените бригади мезийде са се превърнали в инструмент на държавата и като такъв-в основен враг на народа.
През 1977-1978 г. бригадите обсъждат въпроса за преход от „демонстративни действия“ към "постоянни акций и „раз- ширение на кръга от зели“. Преценявайки, че са достатачно подготвени като организация и ресурси бригадите преминават към преки, постоянни атаки над представители на държавната власт. До 1980 г. в Италия са убити 15 прокурори и съдий. Световна популярност обаче добиват през 1978 г. с най-голямата си акция-отвличането и убийството на министар-председателя на държавата и лидер на Христян-демократическата партия Алдо Моро. На 16.03.1978 г. преоблечени като пилоти членове на организацията убиват 5-та охранители на Моро и го отвличат като го държат в плен 55 дни, като се опитват да започнат преговори с правителството. Въпреки отчаяните писма, който Моро изпраща до семейството си, до различни медий, дори и до папата, никой не взема мерки. Предполага се, че новият премиер Джулио Андреоти е информиран он силите за сигурност къде е местоположението на похитеният, но нарочно не взема мерки за освобождаването му.
През следващата година организацията извършва рекорден брой акций -2150. Убит е Гуидо Роса, лидер на профсъюз, който се обявява против дейността на организацията. Плоцицита и спец.службите се активизират и значителен брой членове на организацията са задържани. През 1984 г. е убит генерал Лемонт Хънт, директор на многонационалните сили в Синайският полуостров. През 1986 г. организацията се разделя на две — „Червени Бригади-Комунистически бойни ядра“ и „Червени бригади -Съюз на бойците комунисти“ През 1986 г. е убит сенатор Роберто Руфили. След масови арести същата година се смята, че организацията се е разпаднала.
Това обаче е спорен въпрос, защото през 90-те години оцелетите активисти започват да набират нови членове, и активно се въоражават, за което говорят няколкото разкрити арсенала. Намерени са Ак-47 , югославски картечници М-70 и голямо количество експлозиви. Повечето нови членове на организацията са между 20 и 30 години и са чували за акцийте от миналото от разказите на старите „бригадири“.
На 19 Март 2002 г. е убит политика на Северната лига на Берлоскони Марко Биарджи, автор на правителствените планове за промяна на законодателството, което да позволи по-лесно уволняване и наемане на работници.
Разпорстранено е изявление в което се изказва подкрепа към извършителите на атентатите от 11 Септември.
Бригадите посочват за свой основен противник Берлускони и политиците свързани с партията му Северна лига. Месец преди тези събития е подпален офис на неофашисткото движение „Нова сила“ В комюнике, изпратено до медийте се подчертава, че на прицел са компания „Медиасет“ и телевизията „Скай“ на Рупърт Мърдок.
По-нататъшното развитие на групата е под въпрос.